Какво става в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" напоследък?

ОБЯСНЕНИЕ ОТ ДНЕШНИЯ ДЕН: Документът по-долу е писан преди доста години, но днес попаднах на него в архива си и реших да го публикувам от чисто исторически, така да се каже, интерес: да знаят идните поколения какви история са ставали в "системата на образУванието" в тъй приказната страна Мутроландия. Читателите на този свободолюбив и правдолюбив блог добре знаят по-нататъшния, бъдещия развой на представените в документа събития, довел до моето епично двукратно опраскване от системата, превръщането ми в образователен дисидент, лишаването ми от преподавателски права по съвсем "законен" начин, е, вярно, според нормите на Мутроландската "законност" де, накрая, до остракирането ми от, повтарям, тъй бляскавата "образУвателна система" в тъй свидното ни иначе отечество. Толкова, а сега ви желая приятно четене и приятни размисли, вервам, тия, които имат нервите да изчетат този многозначителн документ, нема да съжаляват никога че са го сторили:

До г-жа инж.-мениджър ИВАНКА КИРКОВА, Началник на РИО-Пловдив 

КОПИЯ ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България 

До проф.Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката 

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" 

 

ЖАЛБА

 

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив, живущ в гр. Пловдив, 4023, дом. адрес: Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., дом. тел. 032281728, личен телефон 0878269488

 

Уважаема госпожо Началник, 

 

Представям Ви по-долу факти и свидетелства за наличието на недопустимо груб административен произвол, упражняван върху мен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Надявам се на Вашата ефективна намеса за предотвратяване на по-нататъшното ескалиране на произвола и довеждане до пълен абсурд на това нарушаване на най-основни мои професионални, граждански и човешки права. 

 

1.) Поради разминаване в разбиранията ни по проблеми на училищния живот (примерно във връзка с отношението на учителската колегия към ученическата стачка от дек. 2010 г., а също така във връзка с потребността от провеждането на демократичен избор на патрон на гимназията) г-жа Анастасова поде абсурдна кампания по моето дискредитиране като преподавател и личност с цел уволнението ми, включваща: 

 

- Отнемане на учебни часове в класове, в които преподавам, и то два месеца преди края на учебната година и то веднага след завръщането ми от едномесечен отпуск по болест (страдам от тежко заболяване на сърцето); бях известен за това решение на директорката от самата нея по джиесема в първите минути след завръщането ми на работа, просто тя устно ми заповяда да не влизам в часовете на 4 класа, без връчване на писмена заповед и без изясняване на каквито и да било мотиви; 

 

- Когато пожелах да разбера защо съм наказан по този начин и какво се е случило, които са причините за една такава крайна мярка, директорката и нейната помощничка Камелия Стоянова ми заявиха, че имало "ей-такава папка от жалби на ученици и родители" спрямо мен; когато се поинтересувах за какво по-точно съм обвинен и пожелах да видя жалбите, се оказа, че вместо "ей-такавата папка" всъщност има 4-ри хвърчащи листа със стереотипен, дума по дума приличащ си текст, който ми беше прочетен от другата помощничка на директорката г-жа Атанаска Милева; "жалбите на родители" пък се сведоха до писмен коментар на една "възмутена майка с интереси в областта на психологията" до директорката по повод тематиката, разглеждана в мое помагало по психология (одобрено от МОН още през 1997 година и имащо вече 4 издания); 

 

- Когато категорично възразих срещу моето отстраняване от учебни часове без писмена заповед и без задоволителна и разумна мотивировка, а със смехотворни мотиви и се жалвах до ръководството на синдикалната организация към синдиката, в който членувам (КТ "Подкрепа"), тогава председателката на синдиката, която е и помощник-директор на училището (!), г-жа Камелия Стоянова, лична приятелка на директорката, организира нещо като публичен съдебен трибунал над мен (или като заседание на "народния съд") и на синдикално събрание категорично защити директорката, а мен ме обяви за "вреден елемент", нарушаващ идилията в училището, за "народен враг" и прочие; 

 

- На среща на Председателя на Регионалната организация на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" г-н Цило Нейчев с ръководството на училището и синдикални членове, предизвикана от моя жалба до синдиката, г-жа Стоянка Анастасова заяви, че била крайно "стресирана" от публикации в моя личен блог, разглеждащи проблеми на образованието и на училищния живот и без смущение ни уведоми, че... нейният съпруг й бил казал "да уволни най-после тоя Грънчаров щом толкова я ядосва" (!); в крайна сметка аз въпреки настояванията си не получих писмена заповед за отстраняването ми от учебни часове, а е известно, че невлизането от моя страна в учебни часове по устна заповед на директорката може да бъде възприето и изтълкувано като "самоотлъчка", което би довело до дисциплинарни наказания от страна на директорката; благодарение на моята жалба до синдиката до това не се стигна, но явно точно такъв най-вероятно е бил замисъла на директорката; 

 

- Оказа се, че по някакви странни и дори мистични причини в класовете, които уж се били жалвали от "начина на моето преподаване" фигурират тъкмо ученици от средите на т.н. "активисти", т.е. ученици, близки до ръководството, за които през по-миналата (2010-2011 г.) учебна година на г-жа Анастасова й се наложи да ме помоли да им пиша "шестици", независимо от това, че поради тяхната заетост с училищни мероприятия тези ученици не бяха стъпили в мои часове; тогава заявих, че ще изпитам учениците и ако се подготвят, ще им пиша каквато оценка си изкарат; въпреки крайното неудоволствие на директорката и на самите ученици на тях им се наложи в края на срока да учат, е, изкараха си не шестици, а петици; разбра се, че за да уреди този път отлични оценки на фаворизираните ученици директорката в края на учебната 2011-2012 г. просто отне тия класове от преподавателя и ги даде на сговорчив външен лектор, на когото се наложи да пише "шестици" на целите класове отгоре до долу; ето как с цената на жертването на моя преподавателски авторитет и на нарушаването на мои основни преподавателски права г-жа Анастасова успя все пак да уреди хубави оценки на близки до ръководството ученици-активисти (каквито навремето бяха комсомолските активисти; явно г-жа Анастасова продължава да мисли в категориите на онава "блажено време" от ерата на комунизма); 

 

- Като връх, като капак на всичко г-жа Анастасова в тия абсурдни истории многократно и без смущение си позволи да заяви в присъствието на свидетели, че "тъй като е много хуманен човек" била проявила милост към мен и вместо дисциплинарно да ме уволни заради тия "жалби", била ме наказала "само с отнемане на учебни часове", и то тъкмо в края на учебната година; което, както и да го погледне човек, си е чиста гавра с моето човешко и професионално достойнство; 

 

- Тъй като отношенията ни в тия няколко месеца крайно се изостриха, г-жа Анастасова почна да крои как да ми отмъсти заради това, че се постарах да защитя правата и достойнството си; ден преди излизането ми в платен отпуск разбрах, че съм бил включен в квесторска комисия по ДЗИ, която трябвало да бъде на разположение след 23 август; тъй като се оказа, че точно в този период ми предстои ангажираност от семеен характер (моята майка, инвалид със 100% инвалидност, трябваше да бъде заведена на санаториум в Нареченски бани след 20 август, където щеше да остане до 5 септември) помолих с писмена молба директорката да ме освободи от такъв един ангажимент, тъй като в същия период съм ангажиран с грижи по болната си майка; г-жа Анастасова отказа, като се мотивира, че името ми "току-що" било дадено в Инспектората; 

 

- Наложи се, за да мога да изпълня дежурството си по ДЗИ с цената на много нерви и усилия да променя периода, в който болната ми майка да бъде на санаториум; уредих тя да бъде на санаториум след 4 септември; за тази цел при подаването на молба за излизане в платен отпуск в средата на юли помолих директорката да ми разреши да бъда в отпуск до 14 септември включително, та да мога да взема и докарам майка ми от санаториума; в молбата аз записах "14 септември" включително; излязох в отпуск, в дните след 23 август се наложи да чакам да бъда извикан за квесторското дежурство, многократно звънях до канцеларията в кои дни ще бъда дежурен, дълго време това не ми беше казано, най-накрая се разбра, че ще бъда дежурен на 30 септември; повече от седмица от отпуска си опропастих заради тия неуредици, за които имам чувството, че са били предизвикани умишлено от директорката с оглед да ми бъде отмъстено колкото се може по-гадно; 

 

- Въпреки грижите ми около заминаването на майка ми на санаториум (аз в този период, докато тя беше в санаториума трябваше да бъда в Долна баня, за да се грижа за болния си брат, който е пенсионер по болест, инвалид със 70% инвалидност и страдащ от тежко психично заболяване) в началото на септември продължих да се интересувам какво става в училището, тъй като исках, предвид положението ми, да присъствам на педагогически съвет, независимо от това, че съм в отпуск; по интернет помолих г-жа Ст.Костова, главен учител на моето методическо обединение, да ме извести кога ще се проведат методическите съвещания с учители и евентуално някакви административни мероприятия в училището, имайки предвид именно кога ще се проведе учителски съвет; тя ми обеща да ме информира; понеже в последната седмица преди началото на учебната година все още нямах информация за съвета, в един момент се свързах по интернет с г-жа Денчийска, помощник-директор на училището, попитах я за съвета, тя ми отвърна, че съветът вече се бил провел; това беше в петък, 14 септември; на другия ден, събота, трябваше да ида до Нареченски бани да транспортирам майка ми, на която й беше вече свършило лечението в санаториума; описвам тия неща така подробно неслучайно, тъй като във връзка с тях след малко ще се разбере, че г-жа Анастасова, както се оказа, в тази връзка ми е устроила най-силния си удар, довел именно до налагането от нейна на дисциплинарно наказание "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ"; 

 

- На 17 септември 2012 година се явих след изтичането на платения ми отпуск на откриването на учебната година; още с влизането ми в училището бях известен, че директорката ме търси във връзка с "неявяването ми на работа и на педагогически съвет"; крайно заинтригуван, потърсих г-жа Анастасова, която ме извести, че съм бил извършил "грубо административно нарушение", тъй като не съм се бил явил на работа цели два дни (!); запитах как така, отвърна ми се, че трябвало било да съм на работа на 13 септември, тогава ми бил завършвал отпуска, т.е. два дни съм бил в "самоотлъчка"; отидох да проверя при секретарката на училището документа, с който излязох в отпуск; оказа се, че там са внесени поправки, моето "14 септ." е задраскано от директорската ръка и е писано "12 септ."; изненадан също така бях, че вече ме чака в писмен вид "ПОКАНА" от директорката да дам писмени обяснения защо не съм се бил явил; наложи се в първия учебен ден, докато течеше училищното тържество, аз вече да пиша своите обяснения; г-жа Анастасова ми беше организирала такова "мило" посрещане в първия учебен ден; 

 

- Излишно е да упоменавам, че независимо от това, че съм единствения щатен преподавател по философия в нашето училище изобщо не бях питан относно разпределението на часовете през новата година; г-жа Анастасова се беше погрижила тъкмо класовете, в които са фаворизираните от нея ученички-активистки, да бъдат отново дадени на специално поканен и назначен за целта външен човек, който, както разбрах по-късно, щял да съвместява лекторството в тия класове с длъжността "психолог на училището"; 

 

- Написах писмените си обяснения и зачаках реакцията на директорката; в това време се разбра, че в училището е проведена "коренна реформа", ликвидирана е "кабинетната система", вече няма да има между другото и кабинет по философия (за който положих много усилия да го уредя в предишните две години и да създам приятна за учениците обстановка, предразполагаща ги към занимания по философия); наложи се също така ние, учителите (по-точно само онази част от учителското тяло, която не е приближена на ръководството!) да върнем лаптопите и мултимедийните прожектори, които, предполагам, в склада ще са по-полезни на учениците отколкото ако са в класните стаи и обслужват техните образователни нужди; 

 

- Едва към края на втората седмица от новата учебна година г-жа Анастасова ме покани в директорския кабинет и едва скривайки тържеството си ми заяви, че заради "неявяването на работа в два последователни работни дни" има по Кодекс на труда пълното право да ме уволни дисциплинарно, но понеже била "хуманистка" след тежки размисли била решила да ми наложи "само" дисциплинарно наказание "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ"; попитах я дава ли си сметка какво прави предвид това, че в молбата ми за платен отпуск има нейни собственоръчни поправки относно продължителността на отпуска ми; поканени бяха две помощник-директорки за свидетелки, тъй като заявих, че не мога да подпиша такава една заповед, тъй като я смятам за абсурдна; увещаван бях да я подпиша, наложи се да пиша в писмен вид защо не приемам заповедта и едва тогава положих подпис; 

 

2.) Гореописаното е малък пример за това какви подходи, средства и методи използва в управлението на училището г-жа Анастасова; тя е съсредоточила цялото си внимание в административните процедури, най-вече в произвеждането на много килограми административна книжнина, а учебният процес, задоволяването по ефективен начин на образователните потребности, грижата за иновациите и творческите инициативи на учителите, търсенето на действени средства за решаването на истински тежките проблеми на училищния живот (дисциплина, ефективен учебен процес и пр.), т.е. тъкмо същностната страна от дейността на една институция, каквато е училището, изобщо не влизат в нейния дневен ред; ето някои свидетелства за това: 

 

- Въпреки че съм преподавател с ПЪРВИ КЛАС КВАЛИФИКАЦИЯ с 30-годишен стаж г-жа Анастасова, водена от нескривана неприязън към моята личност и моите творчески инвенции и иновации (автор съм на много книги, излезли от печат през годините, също така на цяла една поредица от учебни помагала по предметите, по които преподавам, някои от които имат вече по 4 издания; написах и издадох също така три книги по проблеми на българското образование и пр.), се опита да ме "улови" в някакви, каквито и да са нарушения, като за целта в периода, през който ми отне преподаването в ония класове, форсирано започна да ме проверява в учебни часове, известявайки ме за проверката няколко минути преди влизането в час, заедно с помощник-директорката г-жа Камелия Стоянова; мисля, че не е нормално един учител да бъде проверен в три последователни учебни часа в един и същи ден (!), но г-жа Анастасова си позволи и това; след това часове наред се опитваше да ми обяснява как било трябвало според нея да преподавам философия - въпреки че не е специалист по тия предмети; но явно някои ръководни кадри продължават да се смятат за "специалисти по всичко"; 

 

Директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Анастасова ведно с г-н Министъро на образУванието и нАуката, снимката е по-късни времена, тук тя, директорката де, е в качеството си засега само на грамотоноска, не все още на орденоноска, но ордените тепърва ще й бъдат връчени, ний верваме в това!

 

- Тъй като възразих, че директорката има право да ми предписва какво трябва и какво не трябва да правя в часовете по философия, още на другата сутрин, минути преди започването на първия учебен час, разбрах, че г-жа Анастасова е поканила на проверка инспекторката по философия г-жа АНТОАНЕТА КРЪСТАНОВА и отзивчивата инспекторка мълниеносно се е отзовала; двете също така ме провериха в една поредица от часове, независимо от това, че няколко месеца преди това инспекторката вече ме ме беше посещавала и проверявала в час и много добре знае какви подходи и методи в преподаването си използвам; явно се търсеха "основания" за наказание, ала такива не бяха изнамерени, независимо от положените старания и усилия; което именно и доведе до потребността да се организира административния произвол, който представих в точка 1.); 

 

- С оглед прилагането на съвременни форми и средства за ефективно обучение по философия моя милост в последните години проведе серия от методически и методологически иновации като видеозаснемане на часове по философия, прилагане на специална "точкова система" за оценяване на знанията и др.; воден съм от идеята, че е крайно време да се демократизират и либерализират отношенията и подходите в българското училище с оглед то да влезе в съответствие с потребностите на съвременността; примерно от години ръководя един ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в който най-добрите, елитните ученици от всички класове да могат да разговарят по интересуващи ги проблеми с ония преподаватели, които също желаят да общуват на по-неформална основа с учениците си; не получих никаква подкрепа от новото ръководство на гимназията, напротив, по всякакъв начин се демонстрираше открито такава неприязън към мен, че в резултат вече други учители не посещават сбирките на Клуба; докато в годините на управление на предишния директор г-н В.Паунов Клубът водеше най-интензивен духовен живот, канени бяха лектори включително и от чужбина, в неговата работа участваха знаменити и новаторски мислещи учители като инж. Жак Асса, Иван Блянтов, Стефан Кралев и мнозина други; ала новото ръководство продължава да полага усилия Клубът да замре; ето един пример; 

 

- В сбирка на Клуба през есента на 2011 година се роди идеята за патрон на училището да бъде предложено името на наскоро починалия Стив Джобс; писах за тази идея в блога си; оказа се, че медиите силно се заинтересуваха, дойдоха в училището репортери от всички национални медии, поискаха и взеха интервюта от учители и ученици; директорката г-жа Анастасова излезе със странната позиция, че само тя има право да говори пред медиите по училищни проблеми, понеже тя изразявала "официалната позиция"; наложи се да я запитам как става така, че без обсъждане в Педагогически съвет тя предварително знае "официалната позиция"; за това, че си позволих да изразя своето лично мнение като учител и гражданин пред някои медии, на "оперативка", а след това и на учителски съвет бях яростно обруган от изпадналата в афект директорка, която се опита да ми забрани да говоря пред медиите; което и свидетелства по един най-категоричен начин, че г-жа Анастасова е ярък носител и изразител на един недемократичен манталитет, което е лош атестат за един съвременен ръководител на учреждение като нашето училище; 

 

- Въпросът за избор на патрон по авторитарен начин, с използване на подмолни манипулативни средства беше париран и даже не беше допуснат до обсъждане в Педагогически съвет; в рамките на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ по инициатива и предложение на самите ученици беше проведен "референдум", т.е. беше приложена една съвсем демократична процедура, която изигра голяма роля за повдигане и развиване на гражданското съзнание на учениците; в референдума можеха да гласуват (с "бюлетини" и в специално подготвена "урна", избрана беше комисия по избора, състояща се само от ученици); разбира се, в референдума учители не участваха, с изключение на моя милост, тъй като в училището вече от доста време е налице атмосфера на страх, която се съпътства от явления на интригантство, подмазвачество, лицемерничене пред ръководството и пр.; на референдума идеята училището да носи името на Стив Джобс беше подкрепена от 38% от гласувалите, другите предложени, именно имена на български учени, получиха от 7 до 12%, но на тия резултати поради натиск от директорката не беше дадена гласност на Педагогически съвет и въпросът за избор на патрон на училището продължава да си стои висящ. 

 

3.) От внимателен непредубеден анализ се нуждае цялостната ситуация в училището, която като пряк свидетел и участник оценявам като твърде неблагоприятна предвид имиджа и статута на това елитно учебно заведение; смятам, че училището преживя рязък срив в своето развитие в тия години, в които г-жа Анастасова експериментира върху "матрьяла" своите административни дарби; смятам, че на институциите, които са я турили на този пост, се налага по най-прецизен начин да анализират цялостното състояние на учебното заведение и застрашеността на перспективите му - поради използването на недемократични архаични и ретроградни административни и авторитарни подходи от страна на ръководството, оглавявано от новата директорка г-жа Стоянка Анастасова. 

 

Но най-тежкият проблем, по моя преценка, е този: г-жа Анастасова показа пълно неумение да работи по един съвременен начин с хора, с човешки същества, да проявява нужната човечност, разбиране, отзивчивост; тя заложи на грубия административен произвол, на недемократичността, на авторитаризма, т.е. все на отречени от времето остарели практики. Поради това си позволявам да твърдя, че ситуацията в училището е крайно тежка и се налага търсенето на ефективни начини и средства за поправянето й. Не ми е безразлично бъдещето на това училище, в което работя вече толкова години - и в което минаха най-пълноценните години от моето професионално и творческо развитие. 

 

Уважаема госпожо КИРКОВА, 

 

Вярвам, че ще вникнете в изложените по-горе тежки проблеми и ще реагирате по подобаващия, по достойния начин. Излишно е да споменавам, че при липса на реакция от Ваша страна в изискващия се по закон срок ще ми се наложи да прибягна до други институции, включително и да потърся защита на правата си по съдебен път.

 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: До момента не можах да открия оригинала на този документ (тогава, когато е писан, не съм посмял да го публикувам в блога си!), поради което и не мога да определя точната дата на написването му. Приблизително е писан може би към есента на 2012 г. Публикувам го от един чисто исторически, така да се каже, интерес. Въпросната особа все още е директор на славната ПГЕЕ ТЕТ Ленин"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo