По повод на състояла се в една телевизия дискусия за най-черната дата в нашата история, именно 9-ти септември 1944 г., с участници двама комуниста (Иво Атанасов и проф. Искра Баева) и един некомунист (проф. Пламен Цветков) публикувам тук отзив на зрител, който ме впечатли и който взех от коментарите в приятелски блог с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:На непоправимите безочливци и наглеци като Иво Атанасов и комунистическата псевдоисторичка Искра Баева, чието нахалство няма граници, ще кажа:
За какъв “венец на антифашистката борба”, за какъвто искате да представите най-черната дата в българската история – 9 септември 1944 г. - словоблудствате, о, фарисеи и лицемери?! Вие ли не знаете, че правителството на Иван Багрянов още през м. юни 1944 г. обяви завой в политиката на България и постепенно разкъсване на съюза с Германия (всяка една грешна стъпка можеше да ни докара германска окупация, подобно на сполетялата Унгария през м. март с.г., поставянето на власт на крайно прогерманско правителство и тогава нямаше да можем да спасим и останалите в старите предели на България евреи). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
От комунист,най наглото ,безочливо бездушно същество да си въобразява някой,че възможен диалог а аргументи "и Истината да Победи",абсурд.Такава грешна помисъл може да си помисли само някой,който хабер понятие си няма що е това същество "комунист".С това същество мирно съвместно съществуване възможно само в два случая: Единият търпиш докато те унищожат напълно (какъвто моят частен случай,дето никоко не трогва).Другият с чук в челото да го думнеш като осакатен кон и така да останеш жив,ти и семейството ти.
Румен Бърцов.
двама комуниста
По официалните норми на българския език би трябвало горепосоченото да бъде изписано по този начин: „двама комунисти“. Май философчето Грънчаров не е особено запознат с тях, но иначе при всяка възможност морализаторства в тази насока.
Публикуване на коментар