Общувай с добрите хора, които лесно ще намериш ако сам станеш добър...

И тъй, след като повярваш в това, пази се от изкушенията (дяволът търси кого да погуби заедно със себе си): нека този враг да не те поквари нито чрез онези, които са вън от Църквата - езичници, юдеи или еретици, нито чрез членовете на Православната Църква, които живеят лошо: чревоугодници и клюкари; безсрамници, любители на зрелища, гадатели, използващи дяволски гадания; горделивци, живеещи в разкош - изобщо ще видиш хора, водещи живот, който се осъжда и наказва от Закона: недей да им подражаваш.

Общувай с добрите хора, които лесно ще намериш, ако сам станеш такъв: заедно обичайте и почитайте Бога безкористно, защото цялата ни награда е в Самия Него, и в бъдещия живот, добър и прекрасен, на който ще се наслаждаваме. Него не бива да обичаш така, както обичаш онова, което виждаш с очите си, а тъй както обичат мъдростта, истината, светостта, справедливостта и други подобни качества, които произхождат от Извор, непознаващ граници и промени. Общувай с хора, които ги обичат, та чрез Христос, Който станал Човек, за да бъде посредник между Бога и хората, да се примириш с Господа. Недей да мислиш, че щом покварени хора влизат в храмовете, ще влязат и в Царството Небесно; когато дойде времето те ще бъдат отделени, ако не станат по-добри.

Подражавай на добрите хора, търпи лошите, обичай всички: ти не знаеш какъв ще стане утре онзи, който днес е лош. Обичай не тяхната неправда: обичай тях самите, за да обикнат те правдата: нали на нас ни е заповядано да обичаме не само Бога, но и ближните - в тези две заповеди се вмества целия Закон и пророците. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo