Искам да съобщя един пример за враждебната, направо разрушителната спрямо идилията на заспалата ни нация - и дори спрямо безметежно похъркващото си българско човечество! - роля на... един позастаряващ учител по философия. На моя милост. Ще предам примера си като опиша една съвсем реална история от живота, случила се вчера. Всичко е съвсем реално, истинско, действително или, както го наричат учените хора, автентично; дори и една-единствена реплика не съм си измислил или притурил в сравнение с това както си беше:Вчера към 14.00 часа, след като бях преседял на компютъра си повече от 10 часа непрекъснато - аз ставам да пиша всяка сутрин точно в 5.00 часа, независимо дали е лято или зима, пролет или есен - в един момент съвсем ми писна, захвърлих всичко и побягнах да се разходя из квартала; жена ми подир мен само успя да изкрещи: "Пак ли ще скиташ, безделнико? Поне купи малко сирене и домати от пазара!"
Излизам и си тръгвам по моя обичаен маршрут за разходка. Той завършва, разбира се, на пазара за плодове и зеленчуци, а след това подемам обратно. Когато стигам там, понеже е адска жега, решавам да отдъхна в едно кафене, където има климатик. Вземам си чай, решавам (засега) да не чета: в чантата винаги си стои книгата, която чета в момента; особено обичам чета по пейки и кафенета по време на разходките си. Минават 5-10 минути и хоп, по едно време на масата ми идва млад човек, на 30-тина години и пита може ли да седне. Казвам да, благодари, сяда и ми се ухилва насреща: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Хайде, престани с това политиканстване. Човек може да си помисли, че ДСБ или Костов ти плащат да списваш тоя блог. Май на (твоите) ученици умееш да промиваш мозъците, ама на възрастни (читатели на блога ти) едва ли ще успееш.
Освен това, по много лош начин смесваш различни по същността си теми като политика, религия, философия и образование.
Да, ние, философите, сме крайно вредни и опасни хора.
Тук съм съгласен с теб. Вие, философите, можете само да плямпате, да разтягате локуми, и накрая нищо да не докажете или постигнете. В думите ви липсва съдържание; с много думи казвате малко. Единственото, в което помагате, е разпространяването на всеобщото затъпяване, премахването и предотвратяването на критичната и рационална мисъл. Вашата безсрамна агитация и налагане на другите на своите убеждения, сякаш сте безгрешни и вашите мисли са най-добри за всички, още повече засилват тези процеси.
:-) Браво, разсмя ме добре тая сутрин, благодаря ти! :-) Чудесно настроение ми даде! Любопитно е до какви потресаващи чудесии може да стигне хорската глупост - и завист! :-)
Публикуване на коментар