За втори път се връщам към тази снимка и към емоцията, която ме мъчи в тази връзка: наистина, защо ли го правя, как е възможно толкова внимание да обръщам на една снимка?! Траволта и Де Ниро бяха у нас може би 24 часа, и в това време Боко успя да ги хване, да ги почерпи на "частна вечеря" (или обед, не помня) и, разбира се, да се увековечи, като се снима с тях; Веждю пък е бил там, за да придаде "по-културен" нюанс на туй нахалство. Но се питам: защо Боко толкова усилия е положил да се снима с Де Ниро и с Траволта? Кое го е дърпало толкова към тая безполезна страст? Освен това един ден да се фали на внуците си, че се е снимал с такива звезди, кое друго може да го е дърпало по посока на тия пусти снимки? И си отговорих какво, просто е, вий сещате ли се? (ОЩЕ >>>) И не завиждайте толкова като мен на Де Ниро и на Траволта, че имаха късмет да се снимат с Боко и Веждю, нашите велики световни знаменитости... нема сисъл да завиждате толкова... на тях си им върви по начало де, какво да им завиждаме толкоз?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Грънчаров, явно съм започнал да забравям. Би ли ми припомнил коя точно роля в “Кръстника” Копола бе поверил на Де Ниро?
На Дон Корлеоне като млад играеше ролята Де Ниро... доколкото си спомням...
Ето, чети:
„Кръстникът 2“ (на английски: The Godfather Part II) е американски филм. В продължението на сагата за сицилианската фамилия Корлеоне, Франсис Форд Копола разказва две истории: тази за ранните години на Дон Вито, пресъздаден великолепно от Робърт Де Ниро и за издигането на сина му Майкъл (Ал Пачино) като новия Дон.
Публикуване на коментар