Иво Беров е написал превъзходен поучителен текст под заглавие Борисов и Шамара и подзаглавие Защо Мишо Шамара свърши работата на 40 интелектуалци и на половината ни гражданство. Ето началото на този текст, давам го хем за да стигне нещичко и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хем пък повече хора да се "зарибят" и да го дочетат, струва си и няма да съжаляват. Ето, четете:
„Защо пък точно на 40 интелектуалци?” – е естественият въпрос.
Нали по нашенско с трън да се завъртиш, повече от трима интелектуалци едва ли да закачиш, пък те и тримата най-вероятно ще имат толкова общо с интелекта, колкото и Христо Стоичков с докторлъка – независимо дали почетен или не дотам почетен (докторлъка).
Е, това образно казано, разбира се. Условно. Като майтап. Донякъде майтап. Може би не са 40 интелектуалците, може да са точно толкова пъти повече или по-малко (като второто е доста по-вероятно). И е напълно възможно ако се завъртиш с трън едно двайсетина пъти, да закачиш все пак някого, наш интелектуалец. (ОЩЕ >>>)
5 коментара:
Всичко това е вярно, но трябва да се обобщи за ВСИЧКИ т.нар. интелектуалци НАВСЯКЪДЕ по света, т.е. посткомунистическа България не е изключение. Интелектуалците или тези, които се смятат за такива, са нарцистични личности, непоколебимo убедени в космическата важност на своята особа. Както казва философът Робърт Нозик: „Интелектуалците днес очакват да са най-ценените хора в обществото, с най-голям престиж и власт и най-голямата отплата… Но капиталистическото общество като цяло не почита интелектуалците…, защото капиталистическото общество на възнаграждава според заслугите и ценността…”
Цялото есе на Нозик „Защо интелектуалците са против капитализма:
http://www.mediatimesreview.com/march04/Nozick.php
Ний не сме капиталистическо общество, ний сме посткомунистическо общество, разликата затуй между нас и тях е от небето до земята. Да се нивелират различията, така съществени, между капитализма (свободния пазарен строй) и посткомунизма, е незаслужен реверанс към комунизма - и опит за оправдаването на неговите нелепости...
... от които си страдаме все още - и от които още дълго ще страдаме... и по отношение на които платихме прелакено скъпа цена - и още дълго време ще плащаме...
Съществена разлика между посткомунизма и капитализма обаче в случая с интелектуалците НЯМА. Или по-скоро има и тя е в следното: мога да ви уверя, че в класическите страни на капитализма – англосаксонските – т.нар. „интелектуалци” не играят никаква значима обществена роля и никой не ги бръсне за слива. В Америка те даже са един вид платени слуги на предприемачите и не са на особена почит. Тези специални претенции от страна на интелектуалците да са елита и каймака на обществото и неистовият им стремеж към признание и престиж в посткомунистическите общества са вероятно в някаква степен наследство на комунизма с неговата комунистическа „интелигенция”, която от своя страна пък е приемник на руската прословута предреволюционна „интелигенция”. В англосаксонските страни това е немислимо в тези размери и с тази интензивност. Може би именно поради своята трезвост и прагматизъм без излишно теоретизиране англосаксонсците просперираха, а всички народи, които се ръководеха от идеите и теориите на интелектуалците или по-скоро които се водеха по техния акъл пропаднаха.
Неслучайно сред болшевишките революционери например интелигенцията е свръхпропорционално представена. Повечето руски интелигенти са традиционно с месиански и пророчески претенции и със самочувствието, че трябва да обяснят света на „простолюдието”, което трябва да слуша и следва само тях.
Не трябва да се омаловажава постъпката на Мишо Шамара. Истината е че такъв шамар както този на Шамара ББ не беше ял. Шамарът беше груб и просташки, вярно, ама пък звучен, всенароден ...
Публикуване на коментар