Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 10 ноември 2012 г.

10-ти ноември - ден за яко реване на ревльовците по комунизма, жалещи за "славните блажени времена"

Да, напоследък, именно във времето на най-яростна, направо дива рекомунизация, която тече в страната, направлявана от комуно-ченгесарските олигархични медии, 10-ти ноември е точно това - този ден е ден за яко реване на ревльовците по комунизма, жалещи за "блажените времена" от "светлата ера на другаря Т.Живков". Днес е 10-ти ноември и можем да очакваме, че цял ден тия нагли ревлювци ще реват неутешимо: е, нека да си пореват, щом толкова им се реве! Да реват, да си скубят косите ако щат, да си посипват ако щат косите с пепел, тяхна си работа... ний пък няма да ревем. Ний ще им се радваме, ний ще се забавляваме на днешното голямо реване!

Аз така предлагам да правим: да се забавляваме на това нагло комунистическо скудоумие, което ни пробутват тия безобразно лицемерни наглеци. Щото да им се връзваме на акъла и да се ядосваме, че реват така сърцераздирателно, си е тъпичко: да си реват като им се реве толкова! Те ще реват, ний ще им се смеем - а да видим кои са в по-изгодната позиция! Нека да реват, нека да точат сополи, нека да ронят сълзици, нека да си скубят косите ако щат - майната им! Ако щат не само да реват, но и да завият като вълци по комунизма, пак все тая: комунизма няма да го бъде вече. Няма да стане, няма да възкръсне, колкото и да им е мил на сърцето тоя пусти комунизъм - проклет да е! Така виждам нещата аз. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

За мен 10-ти ноември е вододел в комунистическата история - датата на трансформацията от един вид комунизъм в друг - по-скрит и по-брутален. Не е вярно, че са тъпи комунистите - дори на правешко ниво - виж как добре ни управляват пак същите и пак същите.
Идеологията (тотална власт на управляващите чрез силата държавата) не се е сменила! Все още имаме една здравна каса, един пенсионен фонд, едно електроразпределение. Досега държавата прегазваше гражданите си в икономиката, отскоро, с новите си проекти (закона за образованието, проектът закон за детето) отнема свободата на гражданите си по всички направления.

Богомил Павликянски

Анонимен каза...

Как може да има „рекомунизация”, след като уж народите на Източна Европа въстанаха и изгониха комунистите от властта? Те би трябвало да са по-ниски от тревата. Само че реалността, както виждаме, е друга. В действителност падането на комунизма беше инсценировка на самите комунисти и комунизмът никога не си е отивал, така че няма нужда от „рекомунизация”. Анатоли Голицин:

„Комунистическите стратези намериха нов начин да контролират обществото, заменяйки господството на партията с нова “некомунистическа” структура. Те намериха начин да съживят икономиката си със западни кредити, технологии и съвместни предприятия.... Това не е равнозначно на въвеждане на капитализъм. Това е изкусна игра, използваща капиталистическа маскировка, за да бъде разрушен капитализма. Западната подкрепа неимоверно ускори успешното обновление на комунистическите режими и техния преход към нови, по-ефективни политически структури. Стигнало се е до положение, при което промени на Запад могат да бъдат постигнати чрез медиите, гласуване в парламента и улични кампании и демонстрации. Ситуацията е критична. Капитализмът и истинската демокрация в Съединените щати и Европа са заплашени от фалшиви, контролирани псевдодемокрации.”