На 24 октомври 2012, сряда написах и публикувах текст със заглавие За книгите - и за моята среща с един живеещ в пещерата си нов Свети Иван Рилски, в който разказах за срещата си с един духовен човек в истинския смисъл на думата; той се казва Георги Панайотов и беше пристигнал в Пловдив по работа, но също и за да се срещне с мен и да ми подари великолепната си книга със заглавие БОРБА ЗА ИСТИНА и БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ (с подзаглавие "Драмата на човешката съдба"). Мина време и ето тия дни получих от същия този човек писмо, не имейл, а най-обикновено писмо по пощата, в което пише за това как е възприел книжката на сп. ИДЕИ, която аз пък тогава му подарих (наред с една друга моя книга, случайно намираща се в чантата ми, понеже той в онзи ден ми се обади съвсем внезапно че пристига в Пловдив и че предлага среща).
Минаха няколко дни откакто получих писмото, но все не намирах време да седна, да го препиша на компютър и да го публикувам в блога; а писмото, както ще видите, си заслужава да бъде прочетено от повече, от колкото се може повече хора. Текстът, който пък ми изпрати заедно с писмото си, е едно невероятно богато на идеи и перфектно по езиков стил творение, което ще бъде чест за списание ИДЕИ да го публикува за първи път; става дума за неговото есе "За Хляба"). С други думи казано, впечатлението ми от този човек е, че в негово лице сп. ИДЕИ намери един изключително даровит свой автор, а пък българската духовност - един от най-добрите й съвременни представители. Тъй че очаквайте новия брой на списанието, в който ще бъде публикувано началото на една поредица от есета на г-н Панайотов. Та ето сега-засега само писмото на този необичаен човек, съдържащо твърде ценни философски разсъждения - аз днес все пак успях най-сетне да съвърша тази работа, да го препиша и да го публикувам тук за вас: (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар