Пиша този текст в рантата утрин във влака, пътувайки за София; отивам там за консултация при специалист-кардиолог, а също и да свърша някоя и друга работа около излизането на новата книжка на списание ИДЕИ. Във влака по необходимост се налага да бъда кратък, затова директно да пристъпя към изразяването на онова, което държа непременно да кажа на читателите на моя блог днес.
Много мислих дали да пиша за това, което възнамерявам да разкажа сега, в крайна сметка реших, че съм длъжен да го сторя. Заради честността спрямо читателите си, а също така и заради истината. Прочее, един човек ми подхвърли следната идея: щом толкова съм се пристрастил към воденето на дневник, да взема да си направя и "таен дневник", в който, за разлика от публичния ми дневник (блога), да пиша онова, което е само за мене си, т.е. в него да пиша по-дискретните неща, които да бъдат евентуално публикувани след смъртта ми. Така съм бил щял да си спестя ред критики, защото за всичко не можело да се разговаря с всички. Благодарих му за загрижеността, оцених идеята му да ме подтикне съм сътворяването на "Тайния дневник на философа Ангел Грънчаров", но твърдо му заявих, че сега-засега не възнамерявам да се възползвам от нея. По причина на това, че аз държа всичко онова, което мисля, да го споделя с колкото се може повече хора; явният дневник е особен жанр, който твърдо ми допада. Понеже аз нямам мисли, от които да се срамувам дотолкова, че да ги пазя само за себе си. Както и да е, това между другото. Но не за това възнамерявам да пиша днес, а за нещо съвсем друго, макар и свързано с това. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар