Два дни пак ми се наложи да пътувам с кола из свидното ни отечество. Този път ходих до Долна баня, в моя роден край. Тъй и тъй се захванах от няколко години да описвам тия свои пътувания - какво друго да прави един човек без работа?! - та да драсна някой ред и сега, и този път, щом вече съм започнал.
Закарах брат си до вкъщи, той живее с майки ни именно в Долна баня. Разказах за него тия дни в есето-пътепис със заглавие Грижете се най-вече за душите си - и бъдете добри: добротата е най-добрия лек за душата.... Той беше повече от 3 месеца в болница, а сега, след като му уредих лекарствата (неговото "джи-пи" е тук, в Пловдив), по негово изрично желание веднага трябваше да тръгнем за Долна баня. И ето, в колата сме, която лети към това райско място в полите на Рила.
Чудесна е тази есен, не зная дали сте го забелязали. Ненатрапчива една такава, леко пристъпваща, сякаш е обута с терлици, но иначе е великолепна; за да я забележиш обаче в цялата й прелест се налага да излезеш от панелните ни градове и да тръгнеш из полето наоколо. Гледам ярко жълтите, сякаш са обхванати от пламъци корони на огромните крайпътни дървета, и си мисля, че тия там Сезан, Моне, Мане ряпа да ядат: по никой начин не могат да надминат импресионизма на самата природа! Слага ги в малкия си джоб природата по силата на внушението - и по богатството на емоции, които е способна да разбуди в душите ни. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар