Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 3 ноември 2012 г.

Убийствен факт, показващ колко плачевна и гнусна, колко страшна е нравствената ситуация, в която са поставени нашите деца!

Вчерашното ми есе (виж Щрихи към бъдещата история на нашите собствени злочестини - в толкова интересното и проклето време, в което живеем) по невероятната, направо иреална, от кафкиански тип психологическо-нравствена и бюрократична сага, течаща в наши дни, пред очите ми, е предизвикало тази нощ знаменателна анонимна реплика тип "донос от възмутени другоячемислещи", която си заслужава да се изведе на преден план - понеже добавя твърде богат по смисъл щрих към цялостната картина. Картина, която немощното ми перо се опитва да опише, да възсъздаде. Поради това публикувам този среднощен стон на тази чевствителна оскърбена душа заедно с част от твърде уместните реплики на постоянния, в това число и в най-късни нощни доби спътник на блога ми Р.Бърцов, а пък най-отдолу съм поставил и един мой коментар, колкото да не излезе, че гузно съм замълчал:

Анонимен каза: Ситуацията според другите очевидци е съвсем различна - а тя е още 50 колеги, които изобщо не обръщат внимание на Грънчаров и много още недоволни от него ученици. Претенциите му са напълно неоснователни, много хора споделят, че той изобщо не публикува в блога си това, което не му отърва. ГРЕШКА е да се вземат за чиста монета думите му. Всичко в текстовете му е МАНИПУЛАТИВНО и е насовено към печелене на хора, които не го познават колко струва. Нека всеки прецени... Изследовател, който не се справя с ежедневните житейски ситуации... Негов колега

Румен Бърцов каза: А как да се вярва на някой, който се скрива анонимно? АЗЪ, "Негов колега", ако сте забелязали, никак не му съм спестил доста "нежни" епитети по негов адрес, е те тук, в неговият блог, "на улицата, на всеуслушание"... (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

18 коментара:

Анонимен каза...

В българските училища с редки изключения по начало цари вътрешна конкуренция между учителите, агресия на всички нива, административен диктат и тормоз от директорите, формализъм. Директорите са политически протежета с неограничена феодална власт в своите “губернии” и крепостни на началниците на инспекторатите и министъра. До това дередже “политиците” ни докараха образованието ни. Пък и цялата ни нация се варваризира. Избираме си да ни управляват хитреци, измамници и разбойници. Уви!

Петков

Анонимен каза...

Думата “култура” използвам в смисъл на съвкупност от базови договорености на взаимно зачитане, разбиране, живеене. Сам казахте, че са Ви отнемали думата на всеки педагогически съвет. Точно културата на взаимоотношениата директор-учителско тяло и учител-учител е основополагаща за живота в училищата. Сам казвате, че ученици са удряли учители по главата. Това е, защото учителите не се уважават помежду си, защото директорът е варвар. И това, уви, е често срещано явление...

Анонимен каза...

нека тогава колегите ти да те защитят те те познават все пак другите коментари са написани от хора които са вън от училището и нямат реалната представа как стоят нещата всеки може да се настрои срещу някой но когато не е вътре в нещата нали все пак не е реално да се вярва само на ангеловата гледна точка нека проверим кое е вярното

Ангел Грънчаров каза...

Ами воаля, да се изкажат колегите, моля, няма проблеми, блогът е отворен за всички!

А запитвате ли се защо не го правят колегите, защо не смеят да се изкажат, от какво са възпрепятствани?! Запитайте се защо колегите, пък и учениците, мълчат?!

Това е прелюбопитен въпрос...

Ето тук е разковничето на проблема, ето тук е, както се казва, "закопано кучето"...

Анонимен каза...

ами тогава сам си - други няма които да мислят като теб

Анонимен каза...

Само комунистите имат панически страх от анонимността. И само комунистите искат да знаят и трите имена на опонентите си, и адреса ако "може".... защо??, за да могат да ги ликвидират по-късно.. Грънчаров е страхлив от анонимни писания, защото като няма име не може да обижда персонално и това го прави безсилен.. Не може да си учител и "обиждането" да ти е основна форма на полемика, още повече "философффффф"-дървен. Ами погледнето му видеотата от "едно време" и вижте колко самолюбив е Грънчаров, посточнно се гледа в камерата. ...

Ангел Грънчаров каза...

Срещали ли сте по-голяма нравствена извратепост, опороченост и нечистоплътност - като тая, която прозира в изказването по-горе? Аз не бях срещал... бравос! :-)

Анонимен каза...

аз съм срещал по-голяма опороченост- например в някои твои статии за политиците направо се гавриш с хората иронизираш унижаваш

Ангел Грънчаров каза...

Иронизирането не е гавра. То е вид одухотворяване... изтънчена интелектуална игра...

Вий, пишман-литераторките, съвсем не владеете даже най-основните понятия на литературната наука...

Анонимен каза...

За първи път "чувам", че литературата е наука....... О аз забравих, че за марксистите и ленинистите всичко трябва да се контролира "по научному", дори и литературата, да е по закон, техен, грънчарски, и ако някой го наруши, да се наказва. Защото само ТЕ ги разбират...

Анонимен каза...

аз не съм литератор а камо ли пишман литераторка

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, литературознанието е наука, не самата литература, която пък е предмет на туй литературознание. Но това пишман-литераторки не могат да го знаят :-) Задевките ти на уж срещу нечий комунизъм са нескопосани и фалшиви по една-единствена причина: авторът им излъчва комунизъм в пространството наоколо. Самият факт, че се е заел (заела) да ми обяснява как било правилно да се мисли показва неотстраним комунистически дефект на "мисленето". Санким, на немисленето...

Анонимен каза...

Другарю Грънчаров,
четейки вашият "коментар", вие вече доказахте комунистическото си подсъзнание, защото "литературознаноето" което вие отстоявате е измослено от комунисти като вас. Доказателство за това е и Wiki:
"Литературознанието е остарял, архаизиран термин, широко използван от литературната критика в условията на "социалистически реализъм" (вероянно и с по-ранен произход) означващ като цяло науките за литературата, каквито са литературната теория, литературната критика, литературна история и т.н. Произтичащ термин е и литературовед."

Сега видяхте ли се???

Ангел Грънчаров каза...

И кое му е "комунистическото" в използването на думата "литературознание"? :-) Комунисти измислили "литературознанието", тъй ли? Бравос, бравос, ашколсун! :-)

Другарко, не е зле да потърсите консултация при психиатър, във Вашата махала толкова ли няма кабинети на психиатри - че сте я докарали дотам?! :-)

Анонимен каза...

На Вас все комунизма Ви е виновен! Другарко...другарю...и какво от това ? Човек намира начин да се справи с всичко стига да е позитивно настроен и да не е ограничен в собствените си рамки. Но у Вас виждам рамки, неспособност да решите проблема си. Извинете но не е нормално учител, консултант по психология( какъвто се описвате) да обижда хората и да обвинява политическата ситуация в страната за проблемите си. Намерете причината в себе си!

Анонимен каза...

Защо не ми публикувахте коментара преди около час.

Ангел Грънчаров каза...

То е обяснено над прозорчето, в което пишете коментара си, защо някои коментари се забавят малко, ама кой да чете...

Интересно е, даже поразително е, че все още не сте разбрала, че проблема, по който пиша в тази поредица от есета, изобщо не е мой проблем :-) Той е проблем на други хора, особено на героинята на тия есета. Аз просто й помагам да си реши проблема. Това, за което пиша, изобщо не е мой проблем, то е проблем на институцията, в която работя, на нейната ръководителка, на общността, към която принадлежа, но изобщо не е мой личен или професионален пък проблем. Много е жалко за Вас, че не разбирате дори това.

А аз самият нямам никакви проблеми. Заблудила сте се като си мислите, че аз тук пиша за някакви мои проблеми. Подвела сте се. Попаднала сте в капана ми :-) Което ме ласкае. Много съм добър, щом успях да Ви подведа да си мислите нещо, което изобщо не е така...

Сега остава само да разбере как наистина е и ще намерите душевен покой...

Моята задача като философ е да помагам на други хора да решават проблемите си...

Ако и това не сте разбрала, наистина много жалко за Вас...

Анонимен каза...

как да помогнеш на други хора да си решат проблемите...като твоите не можеш да решиш???