Публикацията Покана за дискусия по интересна и важна тема - а темата беше поставена от Thomas Sowell с неговото твърдение "Much of the social history of the Western world, over the past three decades, has been a history of replacing what worked with what sounded good." ("По-голямата част от социалната история на Западния свят през последните три десетилетия е история на заместване на това, което работи, с това, което звучи добре.") - е предизвикала, сега виждам това, два интересни коментара, които дават нов тласък на дискусията; ето ги:
Анонимен каза: Според мен последните 30 години има огромен напредък по отношение на защитата на човешките права - на жените, на хомосексуалните, на представителите на малцинствата в различните държави. Едновременно с това има повече загриженост към социалнослабите и болните, а също и повече солидарност между различните западни държави.
Анонимен каза: Това е голяма и интересна тема и не може да бъде изчерпана с няколко думи. Въобще обществото и икономиката са прекалено сложни системи, чието функциониране не може да бъде сведено до няколко прости принципа и затова можем да кажем, че никой не ги разбира докрай. Факт е обаче, че и един консервативен анализатор като Thomas Sowell вижда, че нещо фундаментално не е наред със съвременния капитализъм и тази неблагоприятна тенденция съществува поне от 30 години. (ОЩЕ >>>)
2 коментара:
Както казва консервативният икономически анализатор Детлеф Шлихтер:
„След 40 години лесни пари…глобалната финансова система наближава пречистване със задръстени артерии и непрекъсната опасност от сърдечен удар… Днес играта, която се играе, е „да се измъкнем някак”, но накрая властите ще имат две възможности: да спрат да печатат пари и да позволят на пазара да изчисти системата от дисбалансите. Това ще означава фалити… или да продължат да печатат пари и да рискуват пълен финансов колапс. Мисля, че би трябвало да изберат първата опция, но се опасявам, че ще осъществят втората… Според мен ние се намираме в ендшпила на последния и дотук най-амбициозен експеримент с неограничени и необезпечени книжни пари. Днешната криза е криза на книжните пари.”
И руският икономист Миахила Хазин:
„Сегодня мир стоит перед принципиальным, радикальным сломом. По силе и размаху он неизмеримо превосходит сломы 1917 и 1991 годов, поскольку в тех случаях были известны и даже, в некотором смысле, привычны идеи, в рамках которых шли изменения. Ныне нет ни языка описания, ни альтернативных идей… Главная проблема современности — в том, что исчерпан механизм, который обеспечивал экономическое развитие человечества в течение нескольких сотен лет… Во-первых, если США отказываются от своей роли лидера “Западного” проекта (независимо от того, есть у них ресурсы продолжать эту политику или их уже нет), то последнему пришел конец. А значит, рано или поздно (с учетом начавшегося мирового экономического кризиса — скорее, рано) начнется распад и технологической зоны США, то есть всей системы мирового разделения труда, построенной на американском спросе, выраженном в долларе… Как пойдет ситуация дальше? Новых пророков пока не видно, так что выбирать приходится из существующих проектов. Поскольку предстоящий экономический кризис резко опустит уровень жизни во всех западных странах (который сейчас существенно завышен за счет феномена сверхпотребления, связанного с эмиссией доллара), то концепции “наживы” во многом сменятся на “справедливость”. И это означает ренессанс “Красного” проекта и еще большее усиление Исламского проекта. Что произойдет в США, автор предсказывать не берется, а в Европе вопрос будет только один: сможет ли социалистическая идея ассимилировать исламское население или Европа вольется в исламский мир?... На первом этапе, с большой вероятностью, мир разделится на несколько эмиссионных валютных зон: доллара США (выпускать который, видимо, рано или поздно станет не частная контора, а федеральное казначейство), евро и юаня. Не исключено, что возникнут еще две зоны: так называемого “золотого динара” и российского рубля.»
И американският анализатор Гери Х.:
«Америка бързо наближава катастрофален икономически колапс. Преди да отхвърлите това като опит за търсене на сензация или параноя, отделете няколко минути, за да разгледате фактите, изнесени на тази страница. Цифрите не лъжат. В този момент рухването на долара е неизбежно... далеч от това да бъде преувеличение, това е математическа сигурност. Колкото и застрашително да звучи, във Ваш най-добър интерес е да научите колко лоша е ситуацията в действителност… Въпреки че можем отново и отново да увеличаваме тавана на дълга, все пак има естествена дългова граница, която не можем да прекрачим. Представата, че правителство ни може да увеличава нашия дълг безкрайно, е абсурдна.
Първо, тя е основана на наивната предпоставка, че останалият свят е готов да ни дава назаем пари, за които знае, че не можем да ги върнем. Второ, тя игнорира едно математическо следствие: експоненциалния растеж само в резултат на лихвата. Трето, тя предполага, че американският долар завинаги ще остане световната резервна валута… Когато басейнът от желаещи кредитори пресъхне, тази схема ще достигне своя край и финалният балон ще се пукне. Без кредитори американското правителство има само две ужасни алтернативи: дефолт по дълга или хиперинфлация на долара… И в двата случая икономиката ще колабира. Икономически първата опция ще е като сърдечен инфаркт, а втората опция като рак в терминална фаза… Ефектите и от двата сценария ще се безпрецедентни. Това няма да е краят на света, но може да се очакват масови социални безредици, протести, бунтове, мародерство, подпалвачество и т.н., прекъсване на основното снабдяване на всички нива, повреди в снабдяването с енергия и упадък на инфраструктурата, неконтролируема престъпност, особено в градските региони, последвана от дълъг и много болезнен период на нова настройка на жизнения стандарт на повечето американци… Равносметката е следната: устремили сме се към неизбежен колапс на долара. Хората, които управляват нашата парична система и държат ключа към нашата икономика, в действителност са част от системата вместо решението на проблемите. Управленците, които могат да направят крайно необходимите промени, нямат кураж за това.
Вместо да рискуват своите кариери, те ще продължат безсрамно да разпределят нашите спечелени с тежък труд пари сред своите приятели на Уолстрийт. Шепата честни политици, които са достатъчно смели да застанат на страната на народа, са изключени от системата.
В този момент сме във влак без спирачки, така че най-добре е да се подготвите. Добрата новина е, че все още има време да се подготвите за събитията. Повечето хора ще са съвсем неподготвени, когато цялата система рухне.”
Публикуване на коментар