Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 6 ноември 2012 г.

Дойде момент на проверка и на нравствен избор!

Вече съм в болницата. Приеха ме, започнаха изследвания, персоналът е много учтив, болницата е частна и това си личи във всичко: бляскаво е от чистота, всичко е уредено с вкус, топло е. Имам време, както се казва, бол, донасита мога да си лежа, да чета, да мисля. Опитвам се да оставя проблемите си настрана, да си почина малко от ония всекидневни грижи и главоболия, заради които дотолкова ми се влоши здравословното състояние, че ето, наложи се да вляза в болница.

Но все още, разбира се, не мога да се откъсна и мисля предимно все за същите неща. Примерно мисля за това какво ще стане с класовете, на които преподавам. Проблемът е в това, че мен специално никой друг учител не може да ме замени, в смисъл не може да продължи да прави това, което аз правя в часовете. Най-малкото защото правя по-оригинални неща. Налага се пояснение.

Ето, вчера, последният ден преди излизането ми в отпуск по болест разговарях с учениците от няколко класа за това, че ще отсъствам; оказа се, учениците са много разочаровани: тъкмо стигнахме до най-интересното, примерно в 9-ти клас доближихме поредицата от теми за човешката сексуалност, тъкмо дойде момента, който те с такова нетърпение очакваха дискусиите по тези теми, а аз "изчезвам"; питаха ме: "Абе, господине, какво ще стане сега с точковата система? А пък оня, който ще Ви замени, дали ще иска да проведем тия упражнения, които Вие ни обещахте?". (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

17 коментара:

Анонимен каза...

Ангеле, с теб съм, и дай Боже повече колеги
да застанат редом до биткаджията Ангел Грънчаров!Знаеш моят случай, всички колеги се спотаиха, но се намериха и други, които разкриха истината за "достойния" българин, макар че у нас маскарите си живеят животеца.Бори се приятелю!

Атанас Ганчев

Анонимен каза...

Ангеле, с теб съм, и дай Боже повече колеги
да застанат редом до биткаджията Ангел Грънчаров!Знаеш моят случай, всички колеги се спотаиха, но се намериха и други, които разкриха истината за "достойния" българин, макар че у нас маскарите си живеят животеца.Бори се приятелю!

Атанас Ганчев

Анонимен каза...

Ангеле, с теб съм, и дай Боже повече колеги
да застанат редом до биткаджията Ангел Грънчаров!Знаеш моят случай, всички колеги се спотаиха, но се намериха и други, които разкриха истината за "достойния" българин, макар че у нас маскарите си живеят животеца.Бори се приятелю!

Атанас Ганчев

Анонимен каза...

Ангеле, с теб съм, и дай Боже повече колеги
да застанат редом до биткаджията Ангел Грънчаров!Знаеш моят случай, всички колеги се спотаиха, но се намериха и други, които разкриха истината за "достойния" българин, макар че у нас маскарите си живеят животеца.Бори се приятелю!

Атанас Ганчев

Анонимен каза...

Не знам каква е каузата, но е
жалко че така се разчистват другомислещите и неудобни хора в България и не само. Те поемат удара под мълчанието на публиката...Всеки се надява, че ще му се размине като стои настрана, изповядвайки първата част от много често споменаваната поговорка на П.Р. Славейков: "Преклонената главичка, остра сабя не сече..." без да знаят, че тази поговорка си има и продължение: "Да, ама хомот влече!" Т.е. това е една голяма САМОЗАБЛУДА ЗА ТЯХ, че премълчавайки истината ще си спасят кожичките нещастни... В един момент всички такива "мълчаливци" се оказват на улицата. Затова се закриха и ограбиха толкова печеливши предприятия без да се изградят нови...и сега се чудим, защо останахме без поминък да купуваме евтините боклуци от цял свят като последните просяци на Европа. Когато дойдоха за мен от Martin Niemöller (1892-1984) за съдбата на онези, които не се изправят, за да защитят общите човешки ценности. Когато нацистите дойдоха за комунистите,
Аз мълчах;
Не бях комунист.

Когато затвориха социалдемократите,
Аз мълчах;
Не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за профсъюзите,
Аз мълчах.
Не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите,
Аз мълчах.
Не бях евреин.

Когато дойдоха за мен
- вече нямаше кой да говори.

Александър Димитров

Анонимен каза...

учителската професия е една от най-
благородните професии-жалко, че комунистите смазаха интелигенцията и издигнаха в култ сърпа и чука.Учителят трябва да е добре платен,а не преподавайки урока да си мисли със стотинките в портмонето едно кафе ли да пие или да купи един хляб за децата си.Образованите хора трябва да бъдат на пиедестал-неграмотен може да бъде всеки, но ученето иска труд и интелигентност

Isida Egypte

Анонимен каза...

И учителят не трябва да бъде занимаван с
глупости, а да бъде оставен (че и подпомаган) да се подготвя и образова непрекъснато.
Едно време ги караха да водят учениците по бригади, сега директорите ги занимават с какви ли не глупости, нямащи нищо общо с учебния процес (от годишнини на училището до някакъв измислен проект, единствената полза от който ще е че директорката ще иде до Франция, Германия или Австрия).
Може ли например един преподавател по информатика да не учи непрекъснато, след като и хардуера и софтуера се изменят с месеци, а не с години? Дори учителя по история трябва да има време да научи биографията на бат Бойко. А само списъкът за това кога и къде е срязал лентички трудно се събира на 2 тетрадки по 60 листа.

Венко Венков

Анонимен каза...

На училище ние учениците правим много неща, но не и да усвояваме някакъв материал. Освен, че не можем да бъдем заинтригувани по никакъв начин, писаното в учебниците е морално остаряло. Днес няма причини учениците да ходим на училище с радост и желание. Навсякъде говорят "преди беше". Не, мен не ме интересува преди какво е било. Сега положението е умопомрачително. В сегашния си вид училището е институция, която убива творческия потенциал на младия човек. Институция, която убива ЛИЧНОСТТА на един човек. Много от учителите са запазили маниери, подобаващи на времена от преди повече от 30 години. Никакво увеличение на заплати. Уволнение, уволнение и пак уволнение. Уволнение на старите. Ежегодни опреснителни курсове за учителите. Защото за много неща ние - учениците има какво да научим учителите. Образователната система е виновна за състоянието на днешната младеж, нищо друго. Който не знае какво е положението сега изобщо да не говори. А по-алчно съсловие от учителското не знам дали изобщо съществува. Разбира се, има единични изключения.

Император Георги

Анонимен каза...

Желая Ви скорошно оздравяване, г-н Грънчаров! И ако наистина смятате да основавате философска школа извън училище, смятайте мен за един от първите записали се.

Анонимен каза...

Филосовска школа. Ангеле това е прекрасна идея. Ако успееш в реализацията и, това ще е най голямото ти постижение до този момент. Пожелавам ти успех и скорошно оздравяване.

Томи Томев.

Анонимен каза...

ще дойде време и няма да има кой да ви вярва засега се намира някой все още

Ангел Грънчаров каза...

Комунизмът, другарко, вече няма да дойде и е глупаво да го чакаш... тъй че няма как да дойде туй блажено време, в което всички ще започнат да мислят еднакво... винаги ще има "неправилно мислещи елементи", които да мислят като мен - а не като теб самата :-)

Анонимен каза...

Твърде любопитно е колко грубиянски говорите с всички, които не са съгласни с вас, г-н Грънчаров. Толкова за големите ви претенции.

Ангел Грънчаров каза...

Не, не говоря грубиянски, говоря твърде състрадателно - към ония, които така са обременени от дефекта на комунизма, че всичко им изглежда тъкмо наопаки на истинското... прекалено съм милостив и, както виждате, най-търпеливо им обяснявам толкова простите очевидности...

Разбира се, обремените от комунизъм не могат да схванат това, на тях всичко им изглежда наопаки - понеже имат крайно извратена чувствителност...

Ангел Грънчаров каза...

Аз съм един най-самоотвержен лечител от извратеността, наречена комунизъм; това е най-кратката дефиниция на това, което правя цял живот...

Анонимен каза...

оууу колко злоба у вас се намира г-н грънчароввв

Ангел Грънчаров каза...

Не, няма такова нещо, няма злоба, има подигравка, нима не го усещате? Подигравам Ви се, а злобеете Вие, мила другарко.

Просто от комунизъм сте хептен подивяла, затова се получава така...