Солидарност от ученик, тайнствен поклонник на хашашините, нарекъл се "Орелът - син на свободната воля"

Под днешна публикация със заглавие Дойде момент на проверка и на нравствен избор! тайнствен непознат с по арабски звучащ никнейм, представящ се за ученик от ПГЕЕ-Пловдив, е написал интересен коментар, на който искам да придам по-голямо значение, извеждайки го на съвсем преден план; ето какво пише този очевидно съвсем млад - и доста увличащ се, както подобава за по-младите - човек:

Алтаир иб'н Ла Ахад... или в превод: Орелът - син на свободната воля каза:

Г-дине, само като видях накъде отива статията веднага се запитах: абе защо се напрягате допълнително? Добре ще е ако някои псевдо-персони започнат да мислят и за други неща освен за егото си и да видят какво причиняват на хората.

Имам някои съвсем незначителни ученически наблюдения, с които бих критикувал директорката, но не бих си рискувал спокойствието (успешното завършване) защото съм свидетел на един, два процеса (дано не се стигне и до проблемно завършване на някои ученици заради трети процес, целящ ограничаване на личното им мнение - съпричастието им към Вас), които напоследък ми правят много, по-скоро страшно лошо впечатление, не само за директорката, ами и за някои учители, които, за разлика от вас, който смее в това състояние да продължи да изразява мислите си, колкото и напрягащи да са те, се държат като мишки или по-скоро като овце, вървящи подир овчарското куче. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo