Получих ето тази картичка: Архангеловден е!

Още със ставането тази сутрин научавам, че във Фейсбук вече съм получил ето тази картичка. Приемам я с благодарност!

Днес наистина е моят имен ден. Посрещам го в болница, но такъв - или това - е животът; в него има и болка, и страдания, и мъчения, които обаче са ни жизнено необходими: та да можем да се насладим пълноценно и на така желаните моменти на щастие, радост, веселие. Да, това е животът. Трябва да го приемаме какъвто е. Има много неща в него, които не зависят от нас. Въпреки че има и много, които зависят от нас. Както и да е. Да не задълбавам по този въпрос обаче. Не е подходящ за това моментът.

В болницата имам двама души "съквартиранти": възрастен човек, над 70 години, и един мой почти връстник, по-голям от мен 2 години, т.е. 55 годишен е и, както и подобава, е с огромни, рунтави мустаки. Този вторият е земеделец, арендатор е на земя, наема земя и я обработва, или е фермер, да го наречем така. Разказва ми как се безпокои заради ужасната суша. Не можело да изоре земята и да посее, земята била само в прах. Всеки ден чака оживотворителния дъжд, ала него го няма още. Това са дертовете на този човек в болницата. Имал си три трактора, синът му също работил с него. Гледам го, че е загрижен: как ще си изхранват семействата ако сушата даже не позволи да посее пшеницата за другата година?! (ОЩЕ >>>)