Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 12 декември 2012 г.

Против нравствените чакали, които без капчица смущение или съжаление продължават да гризат нечии сърца

Искам и аз да се изкажа по нашумелия случай за онази учителка, която се яви в класната стая пияна, държала се еди-как си - танцувала! - пред учениците (както е обичайно да се държи пиян човек), после учениците я наклеветили на директорката, а пък директорката извикала полицията; арестували пияната, тя се била държала агресивно, а ето, в крайна сметка я уволняват, а също така и щели да я съдят за "дребно хулиганство". Една-две подробности: тая същата пияната учителка била самотна майка на три деца и преподавала, доколкото разбрах, по два западни езика.

Всички, разбира се, са възмутени от това, че сред нашето учителство има такива индивиди, които могат да допуснат това скандално поведение, именно учителка да се яви пияна пред учениците си; всички я осъждат и също така си позволяват да изразяват недобро отношение към нашето учителство и прочие. Изказват се психолози, които "научно" тълкуват проблема и казват учени думи, осъждайки съответната пияна особа, стремейки се да удивят публиката със своята неординерна ученост.

Моя милост също е учител и искам да си кажа мнението по този случай. Искам да наблегна на един момент, на който сякаш не се обръща внимание: за проявеното безчовечно, нехуманно отношение към тази пияна учителка, за неадекватността на това отношение - понеже, както виждаме, администрацията на училището е направила така, че учителката да бъде арестувана от полицията (!), да й бъдат сложени белезници (!!), инцидентът респективно да получи такава гласност, че да се хвърли петно върху цялото учителство, щото нали знаете как разсъждава скучаещият народ, който отколе има зъб на интелигентните хора изобщо, в частност най-вече на учителите: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

11 коментара:

Анонимен каза...

Още едно мнение тук:http://genek.info/?p=21592

Анонимен каза...

Алкохолизмът не е болест. Няма алкохолен вирус и алкохолна бактерия. Човек ИЗБИРА дали да поднесе чашата с ракия към муцуната си.

Анонимен каза...

Много лесно се рита паднал човек. Достоен за съжаление е този който рита, а не този който е паднал. В България това е доста често явление.

Томи Томев.

Анонимен каза...

В случая обаче не става дума за падане, а за доброволно търкаляне.

Анонимен каза...

Училището е обучително-възпитателна институция и алкохолизмът няма място там. Всеки в тази държава има проблеми , но не считам че алкохол, цигари ...разврат са начина за решението им.

Анонимен каза...

Никога не ще забравя първия и следващите пирони върху ковчега на
великия комуно-социализъм, забити в съзнанието ми от самата тогавашна
действителност.
Първият: Когато доц. Стела Цанкова ни "убеждаваше" в предимствата на комунизма в лекцията си по Научен
комунизъм с твърдението, че капиталистите се грижели така за производителността на труда и за условията на труд за работниците си, че чак боядисвали ергономично
стените на цеховете и им осигурявали заплати, с които да имат безпроблемно по няколко коли.
Вторият гвоздей: На специализация
през 1978г съм в ЛПИ (Ленинградский
политехнический институт).Пресичам
Моссковского вокьзала.Огромен поток
от хора се движи в яркия слънчев,
ЗИМЕН ден покрай проснатата върху студения асфалт фигура.
В бризентово облекло.Пиян мъж?Не,
пияна мамаша бе.И никой не й помогна.Включително и милостта ми,
защото тъй се втрещи и стресира, че продължава и досега да е втрещена от този велик, вечен, величав и неизтриваем "Образ на
Русия"!Досущ както и наред, разбира се, с образа на "Родина-
мать" от Вучетич на Мамаев курган..
В същите град и време присъствам
на изпит по моята специалност на
студенти от водещия професор на
катедрата.Второто ми втрещяване
бе, когато той спокойно запали цигарата си и изискано всмукнал я,
уютно издиша дима й между мен и изпитвания студент...
Третият гвоздей: Историческото нехуманно и абсурдно решение на ЦК, на БКП за преименуването на
българските граждани с турски етнически произход.
Четвъртият гвоздей:....
Присъединявам се изцяло и напълно, г-н Томи Томев, към
Вашето правилно и точно казано мнение.
Считам, че колкото сме повече
хората с това мнение, толкова
и гвоздеите върху ковчега на нехуманността, на злото, на безразличието към мъките и проблемите на хората около нас
ще са повече.Че да ги загробваме,
да ги махаме и помен от тях да не съществува и да не вирее.
Иначе те нас се стремят да ни мъчат, гробят, да ни унищожават,
или да ни вчерняват, нали.

Светлина, светлина пожелавам на
всички!

12.12.2012г. Владимир Трашов

Анонимен каза...

Махаме се, Трашов.
На 1.12 дойдох на гости в БГ с колата. Влизане в Сърбия от Унгария - о боже, какво е това гето?.
Но там имаше война преди няколко години, преглътнах, а и нещата малко от малко се нормализираха по пътя.
Влизане в България, минаване покрай София - прииска ми се да обърна и да си се прибера в Чехия. 12 дена по-късно, продължавам да се очудвам на простотията по родните земи. По-лошото е, че ми нарушава спокойствието на което съм свикнал от живота ми в Чехия. А уж дойдох да си почина и порадвам малко на семейство, приятели...
Продължавайте все в този дух, Трашов, Грънчаров и компания. Правите чудеса за БГ :))
А ние глупавите, необразованите, не мислещите и т.н. / все определения към мен :)) / ще си живеем спокойно и щастливо на запад.

Анонимен каза...

Силният признава грешките си, отново разочаровали ме г-не Ясен Трахнов, и продължава освободен
от тях успешно напред.
Слабият продължава да ...мрънка :-)
и да бяга на... спокойствие.
Е, прочее, спокоен, успешен професионално, а защо не и щастлив живот ... "на запад"
(не беше ли в Чехия :-))Ви пожелавам, г-н Трахнов.

12.12.2012г. Владимир Трашов

Анонимен каза...

Силният признава грешките си, отново разочаровали ме г-не Ясен Трахнов, и продължава освободен
от тях успешно напред.
Слабият продължава да ...мрънка :-)
и да бяга на... спокойствие.
Е, прочее, спокоен, успешен професионално, а защо не и щастлив живот ... "на запад"
(не беше ли в Чехия :-))Ви пожелавам, г-н Трахнов.

12.12.2012г. Владимир Трашов

Анонимен каза...

Чехия да не е на изток :D

Ангел Грънчаров каза...

Чехия е в централна Европа, т.е. нито в източната, нито в западната й част :-)