Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 5 декември 2012 г.

Всичко ще се оправи: само човешката злоба и глупост едва ли някога ще отстъпи и изчезне...

Пак пътувам за София: след сериозните проблеми със сърцето, които имам от няколко дни ми се налага отново да се консултирам със специалист-кардиолог от бившата Трета градска (Националния център за сърдечно-съдови заболявания). Работите не отиват на добре, сърцето ми не се влияе особено от хапчета и си кара както намери за добре; то, моето сърце, подобно на "владелеца" си, явно е твърде своенравно и е сърце с характер. Пътувам с влака и съм твърде загрижен за здравето си. Почти не мога да се отдам на съзерцание на великолепната иначе, но унилата сега, през зимата, природа: полето, бялото поле, затрупано със свеж сняг, вече не предизвиква никакъв възторг в душата ми - както е било преди.

Тъпо ми е. Не ми се пише изобщо, ала ето, по навик, изваждам лаптопа - идеята ми е по-бързо да мине времето до пристигането ми в София. Допреди малко, преди да се сетя за лаптопа като спасително средство за убиване на време, се опитвах да дремя. В купето е топло, почти няма пътници, тихо е, предразполага за размисли, ала не ми се мисли вече за нищо. Някак си нямам настроение. В блога и във Фейсбук разни изчадия, представящи се за какви ли не (санким не знам кой пише така науморно под различни никове и най-често съвсем анонимен?!) си мислят, че ме тормозят, като водят неспирна оплювателска кампания: Ангел Грънчаров бил такъв, бил онакъв, бил лош, бил изверг, бил злодей, бил болен, трябвало да бъде уволнен, трябвало да млъкне, трябвало да се освободи от комплексите си, много обиждал "честния народ" и "горките си ученици", трябвало да миряса, бил непоносим, и прочие, и так далее, как пък на тия идиоти не се поспряха поне малко. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, никой не иска да си костелив орех или дрянов прът. Бъди просто честен човек и се постарай да бъдеш преди всичко професионалист, а не "ехо" на нечия партия. Блога не ти е лпш. Винаги имаш хапливи и злободневни теми, които наистина са интересни. Но ти като философ, вместо да потдържаш диалога, ти пропагандираш гледна партийна точка, обиждаш хората с различно от твоето мнение и в ината си да "не паднеш по гръб" говориш глупости.
Може би мечтата ти е да направиш блога си по подобие на "един журналист", където всеки ден 10-15 едни и съяи персони му казват колко е велик и колко са проницателни "есетата" му. Ако има поне един инакомислещ, цялата му глудница се нахвърля и инакомислещия е изяден. Няма лошо! Но да понтираш някого, просто не си струва. Направи нещо ново, още повече, че вече си направил най-трудното-НАЧАЛОТО си го поставил.
Просто престани да обиждаш!!!

Ангел Грънчаров каза...

ОК, ще му кажа :-) Къде видя "партийната гледна точка" в блога ми? В блога ми има моята гледна точка. Хората пък с мнение, различно от моето, си пишат в моя блог каквото искат - и моя милост води с тях диалог; разбира се, има сред тях комуноиди, които ще бъде крайно несправедливо да не наречеш комуноиди; а това, че те имали, представете си, лесно раними души и много се обиждали, е проблем на тяхната чувствителност, изобщо не е мой проблем. Аз държа да бъде в съгласие с истината (и справедливостта) и, повтарям, не мога комуноида да не го определя като комуноид, няма да е често да не го зачета и да не призная родовата му, тъй да се рече, принадлежност. При това положение какво има да се роптае, и за какво са ми твоите умни съвети, а, таваришч? :-)

Анонимен каза...

А каква е твоята родова принадлежност?