Историята на "Ръцете, които се молят" на А.Дюрер

Източник на изображението

РЪЦЕТЕ, КОИТО СЕ МОЛЯТ

Това е трогателната история за “Ръцете, които се молят” на Дюрер, която е широко разпространена. Тя разказва за това, как Дюрер създал творчеството си, високо оценявайки своя брат, който отишъл да работи в мините, за да подпомага обучението на Албрехт.

През петнадесети век, в едно малко село до Нюмерберг, живеело семейство с осем деца. Осем! За да може да осигурява храна на масата за тази тълпа, бащата, главата на семейството, ковач по професия, работил почти осемнадесет часа на ден, а в квартала успявал да намери всяка друга работа, за която се плащало. Въпреки привидно безнадеждното им състояние, две от децата на Албрехт Дюрер Старши имали мечта. И двамата искали да следват таланта си в изкуството, но знаели, че баща им няма пари, за да изпрати който и да е от тях в Нюмерберг да учат в Академията.

След много дълги дискусии през нощта в претрупаното си легло двете момчета накрая измислили споразумение. Щели да хвърлят монета. Този, който загубел, щял да слезе долу в близките мини и с печалбите си да подкрепя своя брат, докато той посещава академията. После, когато този брат, който щял да спечели при хвърлянето на монетата, свършел да учи след четири години, той щял да подкрепя другия брат в академията или с творчеството си или, ако е необходимо, щял да работи в мините.

Една утрин след църква хвърлили монета. Албрехт Дюрер спечелил и отпътувал към Нюмерберг. Алберт слязъл в опасните мини и през следващите четири години финансирал брат си, чиято работа в академията почти веднага станала сензация. Офорното изкуство на Албрехт, дърворезбите и живописта му с маслени бои били далеч по-добри от тези на неговите професори и докато дойде време да се дипломира, започнал да печели значителни суми за творбите си. (Прочети ДО КРАЯ >>>)