Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 4 декември 2012 г.

Съветът мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам!

Из Рубайят, Омар Хайям

1 На философите не станах мил, но види бог дали съм съгрешил. Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно, дори не знам защо съм се родил!

2 О, колко мъдреци поглеждаха с печал към тоз и онзи свят; и що? — Без жал отнесе ги смъртта; безсмислени пророци — днес тяхната уста е пълна с кал.

3 Ще дойде краят, но кога — кой знае? Да пием вино — истината май в това е. Не си лоза, глупако: от пръстта — едва ли някой ще те откопае!

4 И все пак истина е, вдъхновено в ума ми всичко беше прояснено, но въпреки това ще ви повторя аз: от виното не срещнах по-блажено.

5 През младостта се спусках неумел към разни философи — и без цел им вярвах… Но през същата врата излязох, през която бях дошел.

6 Тревата виж, изгряла в пролетта, над нея полегни с виновността: защото — знаеш ли из чии красиви любими устни расне бавно тя?

7 Не трябва, не мисли за утрешния час: приятелю, живей под слънчевата власт. Когато ний умрем, веднага ще догоним избягалите векове пред нас.

8 От мисли, полусънни обкръжен, аз чашата разбих опиянен; а тя прошепна: „Бях аз като тебе и ти ще станеш глина като мен.“

9 Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят, връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад. Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода, ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

14 коментара:

Bacho Кольо каза...

"Чтоб мудро жизнь прожит знать надобно немало,
два важных правила запомни для начало:
ты лучше голодай, чем что пополо есть
и лечше будь один, чем вместе с кем попало.

Анонимен каза...

Това в заглавието е смехотворен и глупав съвет.

Ангел Грънчаров каза...

Най-верният критерий за разграничаване и идентифициране на глупаците е този: на тях мъдрите думи им се виждат или им изглеждат съвсем глупави :-)

Ангел Грънчаров каза...

И даже, представете си... смехотворни :-) :-) :-)

Анонимен каза...

Ами да. Ето вие например смятате въпросният съвет за умен :) Радвам се, че почвате да се осъзнавате :)

Ангел Грънчаров каза...

Да смяташ мъдрият съвет, както се изразявате, за "умен", е проява на адекватност; лошото идва, както Ви обясних най-популярно с оглед да ме разберете, мъдрия съвет да смяташ за глупав - и дори за... "смехотворен" - както Вас Ви е сполетяло това нещастие :-) А най-лошото е че, както пише Кант, глупостта е нелечим недъг - и той се занася даже в гроба...

Bacho Кольо каза...

"Плод ума мудрецов можно ль чувством стереть
Или завистью злато расплавить на медь?
Глупый - словно собака, мудрец - словно море.
Осквернить это море и псу не суметь!"

Ангел Грънчаров каза...

Дай на български Колю, знам, че родният език на комунистите е съветско-руският, ама дай на български все пак, тука все още е България...

Ангел Грънчаров каза...

Абе показах Ви как се пише и говори на руски и вий като се отприщихте на родния си език, спиране няма вече; ето, стихове даже взехте да рецитирате, непоправими сте, ей, мама му стара! :-)

Bacho Кольо каза...

Грънчаров, с творчеството на великая Омар Хаям се запознах в Москва, естествено посредством руския. /Както и с други пластове на световната култура, разбира се/
Имах, всъщност още го имам, едно великолепно томче , истински полиграфски шедьовър с четиристишията му. Отвреме -навреме го отварям. Знам наизуст поне 10-15, но съм забравил поне два пъти по толкова.
После, в края на 80-те си го купих в превод на български. Но дали подходих с предубеждение, дали превода беше калпав, така и не ме грабна.
П.С. Аз не крия, че за развитието си като личност дължа страшно много на литературата,оригинална и преводна, която съм изчел на руски.
Имам предвид художествена, философска и историческа.
Пък за инженерната ми специалност да не говорим - имам пребогата библиотека, основно на руски,с каквато малко хора могат да се похвалят. Като инженер съм продукт на съветската образователна система, факт с който се гордея, без да го изтъквам наляво-надясно.
П.С. Ако имаш, пусни някои от четиристишията на български. Може пък някои от по-младите гости на блога ти да оценят великолепието на Хаям

Ангел Грънчаров каза...

Не знаех, че и ти си съветски възпитаник бе, Колю, що кри тоя факт толкова години?! :-) Карай де, няма лошо, похвално е, че си чел толкова книги на руски; само да беше чел по-малко Ленин де, ама карай, то проблемът си е твой...

Bacho Кольо каза...

И двамата сме чели Ленин.
Единият - много повече от другия.
И много се мъчи да го скрие, ама му личи...

Ангел Грънчаров каза...

Знаеш ли, завиждам ти, че си чел така упорито пустият му Ленин; ще ти презная нещо, моя милост така и не можа да изчете нито една от лениновите книжки; все стигах някъде до 3, 5-та или 12 страница и ме обхващаше неумолима досада и зарязвах съответната книжка. Така се и дипломирах - надхитрих системата и се дипломирах като философ без да съм изчел нито една книжка на Лелинчо. Дори и на Марксчо не изчетох нито една книжка, понеже тия "титани" ми бяха страшно скучни. А ето, ти си ги бил изчел. Не ти завиждам за това. Мъчно ми е за теб... щот съм благороден човек, затова не ти завиждам за страданията...

Ангел Грънчаров каза...

Не се срамувай обаче толкова че си чел Ленинчо, прощаваме ти, та нали тогава и в партията нямаше да те приемат ако не го беше чел...