Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 19 декември 2012 г.

Сензация: таман две Нобелови награди се очаква да получат самоотвержени и скромни дейци на българската наука и образование!

Напоследък, от известно време, от няколко дни, както сте забелязали, не пиша, се въздържам да пиша по онази дълга, сякаш нескончаема сага, представяща моите злочестини в училището, в което имам честа да съм учител-титуляр по философия и гражданско образование. Защо го правя ли? Ето, понеже уважавам безкрайно читателите си, съм длъжен да споделя с тях това, понеже само по себе си то е интересен казус.

Някой ще каже: Грънчаров биде най-сетне пречупен - или подкупен! Друг ще каже: уплаши се! Трети ще каже нещо друго, хора всякакви, и обясненията са всякакви. Някой дори може да допусне, което в нашенски условия е изключено, но да допуснем, че някой може да допусне и това: Грънчаров е възпитан, човечен човек, той също така е и религиозен човек, ето, идат светли празници, иде Рождество Христово - затова и спря да пише за тия конфликти, "дрязги", дори "караници". Да допуснем, че някой може да си помисли и това - и може да има нещо вярно в неговите мисли. Четвърти може да си помисли каквото си иска. Интересното е обаче, че аз самият ето, в този момент, когато се питам наистина, защо напоследък се въздържам да публикувам и пиша разните му там доклади и анализи по толкова интересния за мен казус, сам не зная какво да си отговоря! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

7 коментара:

Анонимен каза...

много в ироничен стил написано..важното за грънчаров е да накара учениците да го слушат и уважават а десертациите и тем подобни нобелови награди не са съществени за учебно възпитателния процес и никой учител, директор, инспектор и министър няма да му реши проблема

Анонимен каза...

Между другото всичките 500 милиона европейци вече сме нобелисти, след като ЕС получи нобеловата награда за мир и теоретично бихме могли да го включим в биографиите си. Впрочем наградата беше доста спорна и всъщност имаше за цел да повдигне самочувствието на европейците предвид тежката криза в ЕС.

Анонимен каза...

Нито сте гонен, нито сте преследван, Грънчарски! Що не си намерите най-после занимание?

Анонимен каза...

Абе г-н Грънчаров, не ставате ли смешен, досаден и банален сам на себе си и на другото ви "аз" (тъй като говорите за себе си в трето число) като се самоизтъквате. Използвате епитети и изрази, които звучат адски високопарно - може би така се стремите да си придавате важност. Единственото, което постигате пишейки подобни неща е все повече хора да НЕ ви уважават... на мен лично сте ми СМЕШЕН, на моменти ДОСАДЕН, а понякога дори ПРОТИВЕН, пишейки... За хората, които ви уважават...няма нужда да пишете на всеки втори пиксел в тази страница - те си ви уважават и без да БЪЛВАТЕ от своята ерудираност, знания и умствен потенциал тук! Според мен само един невярващ в себе си човек е склонен да се оправдава и изтъква пред другите, защото просто се опитва по този начин и сам да си повярва. Моля ви не се ИЗЛАГАЙТЕ поне тук!

Жоро В.

Ангел Грънчаров каза...

Драги господине, имам един въпрос, имайте добрината да ми отговорите: какво толкова "смешно", "досадно", "противно" и "излагащо" има в това един човек да мисли, да анализира, да пише? Давате ли си сметка каква глупост току-що благоволихте да напишете?!

Анонимен каза...

Грънчаров когато фактите говорят( твоите ученици), думите са излишни ( оправдания, атаки и обидни думи от твоя страна)!

Ангел Грънчаров каза...

И какво "моите ученици", другарко, говорят за мен? Кои са тия "мои ученици", които говорят, толкова любезна другарко? Колко са тия "мои ученици", дето говорят "за", т.е. против и срещу мен, драга другарко? :-)

Това, че двама-три медийни мерзавеца, насърчавани от заинтересовано длъжностно лице, пишат срещу своя бивш учител, съвсем нищо не означава. Никакви факти не са това. Или са факти, носещи в себе си съвършено друг смисъл.

Факти, изобличаващи гнусната мерзавщина на оня, който подбужда с всякакви недостойни средства ученици да хулят своя бивш (и дори настоящ!) учител. Тук работата вече стана съвсем, както се казва, дебела!

И някой ще понесе цялата, пълната отговорност за кампанията, която води с толкова недостойни средства срещу един български учител... Да, някой ще понесе пълната отговорност и ще плати цялата цена!