събота, 8 декември 2012 г.
Пазете се повечко от стрелите на хлапака Купидон
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Страхотни цици има тая! Добър кадър!
Анонимно безпросветно говедо,
бих те ограмотил с точния български
израз, че си същото, като:
Свинята, която не разбира от кладенчовата вода.
Остава ни да се надяваме, че
все някога ще се превърнеш от свинче в ...звънче:-).
Бедна малоумна душице.
За целта слушкай в часовете си и особено в чудесните творчески
часове на учителя си философ Ангел Грънчаров.
За блога му не си дорасло, муле.
Бегай навън да четеш детски книжици-приказчици, че да станеш
след някое време човешко същество, а не говедцето безименно, безличностно, безпросветно и много
зло нравствено, каквото се моташ,
търкаляш и се мяткаш из тия светли и красиви места, тъпо, озлобено и безглаво, но и съвсем, съвсем напразно.
Тъпоглаво анонимстваща, безпросветна и злобна душице не ти виждам бъдещето другояче, освен, само и единствено, като мутра.
Дерзай, в същия дух и така чоджум, безусъмнено за мен и с голяма сигурност: ще постигнеш желания си "височък" жизнен таван.
Успех!
А на останалите нормални, честни, умни, без страшно явяващи се със собствените си имена и лица тук, бивши, настоящи и бъдещи студенти, разбира се и защо не:
Добър, приятен и безопасен :-) празник!
08.12.2012г. Владимир Трашов
Не разбирам защо е тази истерия. Само казах, че циците на жената на картината са хубави.
Трудно ми е да проумея какво против имате красотата на женското тяло. Но вие си знаете най-добре... ;)
Когато съм бил в Лувъра и в Ермитажа в Петербург съм констатирал художествените вкусове на сънародниците, когато съм чувал реплики на чист български език от рода на: "Лелееее, какви цици!!!"... Кажат така пред всяка картина, на която има жена с разголени цици; пред картините без цици даже не спират. И после се отправят към следващата зала. Оттам знам, че нашенецът по отношение на изобразителното изкуство има пиетет предимно към циците... Няма що, няма как да е иначе, ний сме нация, съставена предимно от пичове...
Така и не разбрах какво имате против женските гърди. Ако не харесвате такива неща, няма нищо лошо, но е естествено човек да ги харесва, ако е хетеро. Ако харесвате мъжки дупета, също няма лошо и не би трябвало да ви е срам от това.
Ний харесваме жени, а не само циците на жените, сфащате ли? Има малка разлика или нюанс, който Ви убягва. То не е същото като в месарския магазин да си поръчаш някаква карантия, примерно кравешки бозки, да си ги свариш и да ги изплюскаш; тая работа (половите отношения, привличането, харесването, любовта) е значително по фина, отколкото се струва на "месарите", дето харесвали само женски цици...
На картината се виждат циците. И отчасти дупето, което също не за изхвърляне.
Харесвате вий жени на куково лято. Вий, християните, смятате жените за втора ръка хора. Щото така казва вашият гуру Исус Христосов.
Публикуване на коментар