четвъртък, 17 януари 2013 г.
Ето как единният електорат на Митю Пайнера и на Бойко Борисов празнува евросубсидията от над 3,2 млн лева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Като демократи сме за Европа, но вече няма как да сме за този ЕС. Всички демократи с ръка на сърцето трябва да признаeм, че не сме се борили за такъв съюз и той едва ли е в духа на - нека ги наречем „отците-основатели“ - на oбединена Европа. Достатъчно е например да погледнете биографиите на европейските комисари, за да ви стане мълниеносно ясно за какво става дума. Комисарите от Източна Европа са ясни, това са левичари под контрола на Москва, но същото се отнася и за повечето комисари от Стара Европа. Всичко това потвърждава блестящите анализи на Анатоли Голицин, който отдавна предупреждава - но няма кой да чуе:
„”Перестройката” в СССР и Източна Европа ще бъде съпроводена от политическа и дипломатическа офанзива да се въведе „перестройката” в Западна Европа… Специални усилия ще бъдат положени да се развият тесни отношения и сътрудничество със западноевропейските социалдемократи и лейбъристката партия в Англия… Източна Германия ще играе ключова роля в „преустройството” на Европа и в частност на Западна Германия… Този път може да се очаква, че СССР ще премахне Берлинската стена. Няма съмнение, че стратезите осъзнават, че не могат да продължат със стратегията за „преустройство” на Европа без премахване на Берлинската стена – също както не можеха да продължат без съветско изтегляне от Афганистан.”
…Ако не промени курса и не поправи тази грешка, новият американски лидер ще бъде отговорен за превземането на Западна Европа от комунистите и в крайна сметка за края на великия американски експеримент с демокрацията… Д-р Бжежински подценява политическия потенциал на Съветския съюз в Западна Европа и в частност не отчита съветското намерение да се съживят политическото влияние и жизнеността на еврокомунистическите партии. Д-р Бжежински не отчита влиянието на съветската „перестройка” върху социалдемократите в Западна Европа, което ще послужи на интересите на съветската стратегия.
В действителност е по-вероятно офанзивата чрез перестройката да създаде подходящи условия за превръщането на Западна Европа в съветски съюзник и в крайна сметка за поставянето й под съветска хегемония. Д-р Бжежински подценява използването на „германската карта” в съветската стратегия. Той я разглежда като „разпад на съветската империя”. В действителност тя трябва да се разглежда като част от съветската офанзива за увеличаване на съветското влияние в Западна Европа… Комунистическата стратегия отива отвъд домашното преустройство и е насочена към мирното превземане на Съединените щати и Западна Европа отвътре… Западна Европа ще бъде неутрализирана чрез концепцията за общата европейска сигурност и членството на „независимите” източноевропейски страни в западноевропейските институции.”
На безличник, безименник, на страхливец и на безотговорник за думите, които изписва:
Вяра да не хващаш човече, чоджум,
Единичке светла и разумна, скромна, но... именувана.
Първи закон на информацията.
Даже от любопитство и за обща култура не чети, т.е. не контакувай с анонимник (то това е единствената му надеждица да бъдат посетени потайните му, срамотни и според него самия - тъмните покрови на съзнанието му) защото най-често трудно ще му видиш зловредностите и много рядко срещащите му се и много съмнителни, защото са измамно насочени добрини.
Единствено правилната политика
към анонимника е тотално да бъде
клеймен, където и както, и да се
показва.Защото е носител и тъпеещ
проявител на злото начало в човека.
17.01.2013г. Владимир Трашов
Ами дайте тогава да въведем изискването всеки да носи със себе си например пълна автобиография, която да е длъжен винаги и навсякъде да показва на всички желаещи при поискване.
За анонимността може да има ред причини и много от тях съвсем уважителни. А специално интернет освен всичко е велик и с анонимността, която предлага. Както пише един коментатор:
„Анонимността е важна, защото е основата на креативността…В обществото трябва да има ниши, в които то да може да се развива свободно, където да може да се мисли свободно от конвенции, където да цари тотална хетерогенност, защото те са извор на креативност, култура и развитие. Интернет е велика възможност да се допуснат духовна анархия и анонимност, да се използва тяхната кипяща креативност и въпреки това да се води защитен живот. Би трябвало да използваме и ценим това и да не се отказваме от този може би най-голям културен скок на човечеството поради страх от новото.”
В случая обаче не е важно кой пише, а КАКВО се пише. При това цитираният Анатоли Голицин съвсем не е анонимен, това е най-ценният беглец от КГБ на всички времена и най-добрият анализатор на комунизма. Повечето хора дори в бившите комунистически общества имат опростенческа представа за комунистическата система и си мислят, че знаят всичко или почти всичко за механизмите на нейното функциониране. Това е много далеч от истината. В действителност никой, вкл. ЦРУ, никога не е имал достоверна информация от вътрешния кръг в Москва. Причината е, че (пост)комунистическата система работи изключително потайно. Именно поради това са толкова безценни сведенията на Голицин, защото той е имал възможност да надникне в Светая Светих на комунистите. Познаването на системата отвътре при него се съчетава с блестящи аналитични способности. Между другото Голицин единственият беглец от КГБ, който до днес (ако е жив) живее под прикритие в САЩ и не се появява публично и това трябва да има някакви важни причини. Всички други „перебежчици” са повече или по-малко публични личности и охотно раздават интервюта.
рофл-чета, трашков пак ни в клин ни в ръкав се изказал :D
Публикуване на коментар