Пак е неделя. Ранната неделна утрин за мен е най-плодотворното време за работа, т.е. за писане. Понеже е минала съботата и съм си отпочинал поне малко от напрежението на нелекото всекидневие на един български гимназиален учител по философия, т.е. на един (по презумпция) борец с ширещата се наоколо простотия. И който, като капак на всичко друго, по характер е бунтар и свободолюбец, т.е. води безпощадна битка за реформирането "изотвътре" на отношенията в училищната, в образователната общност - поради което е станал твърде ненавистен на доста хора, предимно администратори, тъй като разваля комфорта на покорното, на безметежното, на унизеното, на примиряващото се с всичко, сиреч, на презираното от достойния човек съществуване.
Простете, ако ви звучат прекалено високопарно тия думи, но неслучайно започвам така предизвикателно и дразнещо: моята мисия като философ е да дразня, да не оставям съвестите да бъдат приспивани под леещия се ромон на "прагматичните съображения", каращи ни да се примиряваме, дори да се самоунижаваме непрекъснато, но поне да си съхраняваме спокойствието. Да съхраняваме спокойствието, жертвайки достойнството си. Не, не бива така, затова разбирам задачата си така: да "ровя" в раните, даже понякога да сипвам сол в тях, та да болят - белким повече хора усетят нетърпимата болка. Убеден съм, че мехлемите не помагат, а често се иска хирургическо сечиво - за да оздравее болният организъм. (ОЩЕ >>>)
12 коментара:
Другарю Грънчаров,
щом все още имате проблеми със младото поколение а твърдите, че отдавна сте въвели иновативна форма на преподаване, значи тя не действа. Върнете се към класиката и проблемите Ви ще свършат. Ако пък продължавате да не се вслушвате в мненията на другите проблема си остава за вас и негативите също.
П.Р.
:-) "Класиката" според вас води до някаква чудодейна безпроблемност, така ли? Интересно, много интересно... И какво разбирате под "класика" в преподаването? Казарменият тип отношения ученик-учител, така ли? Доста сте изостанал(а) в разбиранията си... Убеден(а) ли сте, че този тип изобщо работи в съвременни условия? Помислете малко. Опитайте да помислите. Звучите много оптимистично: като селски директор, изказващ се в присъствието на г-жа зам.-министърката :-)
Грънчаров, как пък ВЕДНЪЖ не ви хрумна да потърсите някаква вина или кривина у себе си... Все другите ви криви. На нарцисизъм подлъхнува...
Другарко, първом четете, после мърморете... репликата Ви показва, че не сте прочела текста.
Темата не съм аз, темата е за съвсем други неща. Оставете ме мен, другарко, знам, че съм дразнещ, но се опитайте да схванете за какво говори текстът, иначе се излагате като... да не казвам като какво...
Спокойно говорете, Грънчаров. Знам, че изпитвате страх от някои думи и заплашвате с цензура, но вас никой не ви цензурира. Не свенувайте се!
Всички ви знаят, че в собствените си очи сте съвършен, бунтар, благороден и пр. Погледнете се обаче в огледалото...
Драга другарко, оставете ме мен; аз ще си бъда какъвто искам; има свобода. Моята личност е под моя суверенитет. Вас лично не Ви засяга какъв съм, нали така? Успокойте се, ще си бъда какъвто искам. Вие, примерно, сте безличница, скрита зад анонимността. ОК, това си е Ваш избор. Срам Ви е да покажете коя сте, затова се криете. Въпрос на морал е това.
И все пак успяхте ли да асимилирате каква е темата на този постинг? Темата му е съвсем друга, а не личността на гражданина Грънчаров.
Няма нищо лошо в това човек да е обществено активен, но трябва да е наясно с границите на социалните действия, т.е. какво може и какво не може да промени в обществото, образованието и т.н. Един философ обаче все пак трябва да има философско, т.е. мъдро, спокойно отношение към света именно защото познава хората и света по-добре и знае, че те са такива, каквито са, няма други.
Един философ също така трябва да се пази от прибързани генерализации, особено когато се отнасят до цели народи, и да не подвежда с лека ръка всички индивиди под един знаменател – „страхливци, слабаци, подлеци” и т.н. Един философ също така трябва да е космополитно настроен и да не се фиксира прекалено върху една нация, била тя българска, португалска или новозеландска или друга. Той би трябвало да знае, че въпреки различията хората по света имат много повече общи черти.
Един философ също така не би трябвало да се фиксира прекомерно върху времето и мястото, където СЛУЧАЙНО живее и не бива да бъде роб на обстоятелствата, на външни фактори, а да гледа света „sub speciae aeternitatis”, както е казал Спиноза, т.е. той трябва да насочва вниманието си към вечните ценности, а не към преходния свят на явленията.
Добре, добре. Само не плачкайте... :)
грънчаров лъжеш че не сме наказани..ти не се оправяш
още ли смяташ че другите са виновни?
На анонимния коментатор, който дава съвети какъв трябва да бъде философът, все пак нека да кажа следното:
Да, прав сте, принципно е точно така, както твърдите, особено ако изходим от абстрактната представа за това що е философия и как би следвало да се държи "философът". Но това нещо, именно "философът", е същата тази абстракция и генерализация, срещу която Вие така основателно възразявате. Има такова нещо като философски индивидуалности, и философите, бидейки свободни хора, няма как да не се различават, да има най-различни, ако щете, "типове" философи или модели на философско отношение към реалностите, към социалния свят и неговите проблеми. И това ясно се е забелязало в духовната история на човечеството. Един Фихте, да речем, освен "строг философ", е бил пламенен агитатор, който е произнасял вдъхновяващи речи против "окупатора Наполеон"; в същото време, да речем, Хегел, се възхищава на същия този Наполеон, възприемайки го като олицетворение на световния дух и пр. Само давам един пример, т.е. по начало философите, бидейки човеци, се държат и реагират твърде различно в различните жизнени обстоятелства. Е, аз такова поведение съм избрал, и съм го избрал неслучайно, а си имам своите основания.
Аз сега не се сещам точно името на гръцкия философ, който в още по-тежки обстоятелства е дал пример, че въпреки всичко философът, както Вие се изразявате, може много да повлия дори и в съвсем отчайващи обстоятелства; не се сещам името му, а сега не ми се прави справка, но ето историята, която имам наум; ще я разкажа вкратце:
В града на този философ властвал жесток и подъл тиранин. Както си му е обичаят, народът търпял, понеже страхът успял да вцепени всички. Тиранът и обкръжението му безчинствали. И ето, този философ, дали не беше Зенон (то има неколцина Зеноновци, философи де), не се сещам точно, но няма особено значение името, а постъпката, когато на някакво публично събиране тиранинът го поканил, тогава философът заявил гласно, че иска да каже нещо на ухото на тирана; тиранът се съгласил, и когато философът се навел уж да му пошепне нещо на ухото, вместо това го захапал здравата за ухото, и не пускал, докато стражата не го убила; втрещеният народ, виждайки случилото се, бил така потресен, че хората забравили за страха, скочили и от гняв пребили тиранина; а другата версия на тази история е следната:
Философът произнесъл пламенна реч за свободата и човешкото достойнство, която завършил с това, че в края на речта със зъби прехапал и отгризнал собствения си език и го изплюл в лицето на тирана; по-нататък историята вече е същата, втрещеният от случилото се пред очите му народ пак забравил за страха, скокнал, пребил собственоръчно тиранина и своите мъчители. Ето, оказва се, че въпреки всичко има смисъл философът да се държи по-различно от предписаната му според Вашите думи "рецепта за разумно философско поведение", нали така? И дали не излиза, че Вашето разсъдъчно и учено предписание, колега, написано така старателно от Вас, неумолимо отива по дяволите, имам предвид следното изречение:
Един философ също така не би трябвало да се фиксира прекомерно върху времето и мястото, където СЛУЧАЙНО живее и не бива да бъде роб на обстоятелствата, на външни фактори, а да гледа света „sub speciae aeternitatis”, както е казал Спиноза, т.е. той трябва да насочва вниманието си към вечните ценности, а не към преходния свят на явленията.
Публикуване на коментар