Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 25 януари 2013 г.

Убедителен отговор на въпроса "Защо в България на власт са простаците?"

Аз не бях попадал на тази статия в сайта на Иво Беров Интересни времена, изпуснал съм я явно: Властта на простаците. Тази сутрин обаче попадам на нея благодарение на приятели във Фейсбука. Прочетох я не мога да кажа с удоволствие, че ще прозвучи перверзнично, щото статията описва неща, от които човек не може да се възхищава, но с... как да го кажа, с голям интерес - понеже авторът е казал самата истината, браво! И понеже ми се иска и други хора да прочетат тази наистина много добра статия, ето тук началото й, заедно с линк към пълния й вариант:


Иво Беров

Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни въпроси на битието ни.

Единият въпрос: „Защо в България простаците са на власт?" си има на пръв поглед съвсем естествен отговор: „Защото ги избират простаци”. А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство.

Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Нещата не са така прости, както ги представя Иво и не намирам статията му за особено убедителна. Тук просто ще препечатам постовете, с които коментирах в блога му:

Простаците по правило НЕ гласуват за простаци
20.12.2011 15:33
Простаците съставляват мнозинството от населението на ВСИЧКИ страни по света, но от това съвсем не следва, че избраните от тях политици непременно също ще са простаци. Напротив, простаците по ред причини рядко или никога не гласуват за себеподобни. Вярно е обаче също така, че и политиците най-често не са непременно интелектуалният елит на обществото. Иначе периодът 1944-1989 в България и Източна Европа не се брои, защото комунистическите управници бяха натрапници, които никой не ги е избирал. Но в периода 1878-1944 простаците в над 80% селска България са били много повече от днес, докато повечето избрани от тях политици са били на сравнително високо ниво. Същата картина наблюдаваме след 1989. Луканов, (неизбраният от народа Попов), Димитров, (Беров), Костов, Станишев, Желев, Стоянов и Първанов, дори Борисов имат някакво повече или по-малко високо, формално образование. Единственото изключение е пълният неграмотник, напълно необразованият, прост и тъп Симеон Сакскобургготски.

Простотия и антикомунизъм
27.01.2012 11:20
Социалният произход няма нищо общо с интелигентността и Симеон Сакскобургмафиотски е добър пример за дебил с аристократично потекло. Иначе съм съгласен, че личното ниво в някакъв смисъл не е толкова важно. Политиците обикновено далеч не са най-интелигентните хора, защото за политическа дейност се изискват други, по-специфични качества. Има обаче един важен момент: особено в посткомунистическите страни най-важното качество за политиците е АНТИКОМУНИЗМЪТ, всичко останало е ВТОРОСТЕПЕННО. Аз предпочитам да ме управлява дори не дотам интелигентен антикомунист, отколкото най-интелигентния комунист. Така че въпросът при българските политици от десницата не е толкова колко са интелигентни, а дали и доколко са АВТЕНТИЧНИ АНТИКОМУНИСТИ. Антикомунист може да е и не дотам умен и начетен човек. Но наистина трябва антикомунизмът да е автентичен, а не показен за заблуда на избирателите, както беше почти винаги след 1989.

Неявна власт
27.01.2012 11:25
Да допълня: освен това политическите елити по света деградират пред очите ни. Старите поколения политици са били от съвсем друг калибър, да си спомним за Бисмарк, Чърчил, Рузвелт, Де Гол, в България пък Стамболов, Стоилов, Малинов и т.н. или пък ако се върнем в античността – Темистокъл, Перикъл, Епаминонд, Цезар, Август, Марк Аврелий или Константин Велики. Тази тенденция към все по-голяма посредственост на политиците има различни причини, на които няма да се спирам.

Все пак политиците трябва да имат висока правна и икономическа култура. Най-важните дисциплини за тях обаче са история и философия, които трябва да изучават упорито и непрекъснато.

Но може би най-големият проблем на посткомунистическите страни остава обстоятелството, че истинските управници обикновено стоят зад кадър, а публичните политици най-често са само марионетки, на които скрито, а понякога не толкова скрито се дърпат конците. По всичко личи, че и Русия се управлява от някакво скрито политбюро, което стоеше над Елцин и днес стои над Медведев и Путин и което е истинският господар на положението. Поради това политолозите и анализаторите, занимаващи се с посткомунистическите страни, би трябвало да обръщат по-малко внимание на публичните политически фигури, които не са толкова важни, и да насочат усилията си най-вече към разобличаване на тези скрити кръгове, както и на механизмите, чрез които сенчестите кукловоди упражняват властта си.

Анонимен каза...

Мир дураков
06.04.2012 19:12
Животът и политиката при цялата си привидна сериозност са трагикомедия, фарс, бутафория и гротеска и не бива да се вземат прекалено насериозно. Като непростаци ние стоим над тези неща и дори да се ангажираме политически, винаги запазваме известна дистанцираност спрямо политиката и света и не губим жизненоважното чувство за хумор.

Затова погледнете тази страница за „дураки” и „простаки” и се забавлявайте:

Александр Бурьяк
Мир дураков
ORBIS STULTORUM
Дураковедческое эссе. Апология глупости. Тоскливо-мрачная картинанезавидного положения умников. Диагнозы. Рецепты. Таблетки.

http://pax-stultorum.narod.ru/

Например „Дураки и власть”:

«Власть обычно не принадлежит умным, хотя вроде бы они могут лучше продумывать способы ее захвата. Если умный временно прорывается к власти, он все равно вынужден применять ее на дурацкий манер, потому что -- для дураков.
Мир принадлежит дуракам. В нем удается реализация лишь тех больших проектов, которые рассчитаны на дураков.
Дураки правят своим миром сами. Умные обычно застревают где-то в нижней трети социальной лестницы. Нередко они и вовсе избегают высовываться -- ради безопасности.
Дураки вполне могут долгое время существовать без умных – под руководством менее глупых своих собратьев, паразитируя на тех достижениях, которые обеспечили им умные.
Диктатура умных, конечно, очень желательна -- хотя бы на время. Наверное, она даже могла бы продержаться долго, но не видится способа ее создать.»

(Анти)комунисти и (не)простаци
06.04.2012 19:26
Ще повторя и нещо друго, много важно: Иво набляга много на културата, образованието, начетеността, познанията и обноските на днешните управници, но ако се замисли по-дълбоко, ще установи, че НЕ тяхната простащина е това, което основно му пречи, а ОТСЪСТВИЕТО НА АНТИКОМУНИЗЪМ у тях. Защото простащината съвсем не изключва антикомунизма, напротив, познавам много прости хора, които обаче са антикомунисти до мозъка на костите. Разбира се, най-добре би било политиците да са както образовани, така и антикомунисти, но ако трябва да избираме, бихме предпочели да ни управляват макар и простовати антикомунисти пред най-образованите комунисти.

Всъщност има 4 комбинации: антикомунист и непростак, антикомунист и простак, комунист и непростак, комунист и простак.

Отговорете си сами в коя категория попадат българските управници.
Древни и модерни простаци
14.05.2012 11:56
Между другото в Древния Рим аристократите са съставлявали не повече от 5% от населението, но не е известно да са се оплаквали от простотията на масите. Не че не са им обръщали внимание, напротив, „клиентите” са били важни с оглед политиката и изборите и аристократите са ги приемали в дома си всяка сутрин, но иначе са се отдавали на своите бизнес-дела и на висока култура, без да се интересуват от живота на масите.

Впрочем в най-великата демокрацията Америка общото образователно ниво е много ниско, според европейски критерии учудващо ниско. От европейска гледна точка американците са изключително прости и ограничени.


Анонимен каза...

Драги високо интелигентен, супер
креативен и много надчетен из почти
всички области на хуманитаризма
анононимнико,
гола вода си, не само
заради страхливостта си да застанеш
почтено, честно и отговорно с името
си под своите креативности, но и защото: не разбираш, че много по блестящата, умна и действена за
намаляване нивото на простотията у
българско, от твоите редове, статия на Иво Беров, не е предназначена за такива супер изчанчващи под тежеста на цитатната
си култура интелигенти-
страхопъзльовци.
Все още не си и разбрал, че и да се скъсаш от креативните си напъни, докато не станеш отговорен
и почтен със своето име под коментарите си тук в очите на такива по-прости от теб, като,
примерно моята милост, нямаш шанса да ми я впечатлиш или да ми я повлияеш, нито благотворно, нито още по-малко и злотворно.
Дотогава би могъл, единствено и само да въодушевяваш крясъците и животинските измучавания на безсъмнените простаци или нарочно опростачващите ни тук.
А към последните категорично бих присъединил с моята простотия и безотговорния страхлив анонимник, който така "леко и креативно" заключава:
"От европейска гледна точка американците са изключително прости и ограничени.".

25.01.2013г. Владимир Трашов