Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 30 януари 2013 г.

Май се налага да напиша едно Открито писъмце до г-н Премиера, с оглед да забележи кандидатурата ми за министър на образованието

Днес съм на ТЕЛК (това май значи "трудово-експертна лекарска комисия"), след десетина минути тръгвам към сградата им. Ще ме освидетелстват и, евентуално, инвалидизират: имам три заболявания, на сърцето, на щитовидната жлеза и на белия дроб (откриха ми наскоро астма, породила се на базата на хроничен бронхит, от който страдам от години). Ще видим какво ще стане, любопитен съм да разбера, да видя с очите си какво се случва в тази една сфера и ще ви информирам за наблюденията си. Когато съм ходил там да подавам документи, съм забелязал, че е пълно със страдащи, болни хора, цели тълпи, стоят на огромни опашки, блъсканица невероятна, много болен е народът ни явно! Преди 10-тина години аз вече бях инвалид от т.н. "3-та група", ама после "социално-отговорното" царско правителство отмени тази група с оглед икономии и аз, така да се каже, внезапно "напълно оздравях". Минаха няколко години, сега основното ми заболяване на сърцето се влоши, лекарите пак ме пращат на ТЕЛК. Такива работи.

Налага се да отсъствам от работа по тази причина днес. Ще си простоя деня по опашки. Най-много на опашки ни се налага да стоим когато не сме здрави, когато се разболеем. Опашката е най-върховното постижение на социализма и щом в тази сфера - здравеопазването, тъй нареченото - така много се стои на опашки, явно още има много социализъм в нея. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

Какво друго по-подходящо тук
за пожелаване, освен:
Успех Лъчо!
И то преди всичко в ТЕЛК, че другият (министерскиият, де) никак не ти е в кърпа вързан -:).
Причините са болезнено известни.
А това, че имаш куража да се шегуваш и с болести, и с техните
носители е много... мъжко.Дерзай.
С теб сме, надявам се, не само с
АЗЪ РУМЕН БЪРЦОВ, но и с останалите искрено почитащи и уважаващи те хора в българско.
И далеч не само и единствено поради куража, който ни вдъхваш, но и заради ведрината и светлината в твоите редове, с които ни даряваш щедро и всеотдайно, искрено и честно всяко боже утро.
Без които май свикнахме да не
можем, нито почитатели, нито пък
и врагове, били те бедно-безмозъчни
именувани комуноиди, или пък срамливо-страхливи анонимничета и
креативни безличностничета....-:).
А в това се състои най-важният ти
успех, според милостта ми.
Нека, обаче, ти кажа най-сериозно и в стил "право куме в
очи" и това, че очаквам от теб
искрен, честен, почтен, а той и затова ще бъде много въздействащо-
полезен на пушещите в БГ, коментар
за причините, според теб на здравните ти проблеми днес.
Понеже си обществена личност, която е длъжна да не крие проблемите си, включително здравните пред обществото.Също, както Стив Джобс да припомня.
Знам, че ме разбираш напълно и
не ще ми се зазсърдиш за доводите
ми.
Искрено ти желая здраве и сили,
да продължиш светлото си дело и,
егоистично: да ме радваш със светлия си разум.

30.01.2013г. Владимир Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за добрите думи и за пожеланиието за успех, приятелю от Варна! А иначе ми подхвърляш хубава идея за писане, ще се постарая скоро да отговоря на въпроса ти за причините, поради които я докарах докъдето я докарах със здравето си... Сега пиша от ТЕЛК-а, на колене, с лаптопа, има ммного време за чакане, ето, възползвам се, но дано не хвана някоя пневмония, щото тук, в коридора, дето чакаме, е ужасно течение, одървиха ми се вече краката... Хубав ден на всички!