По публикацията със заглавие За системата на бездуховността, за статуквото на отчайващия разврат, за вакханалията на плътта из нашите земи се получиха интересни коментари, публикувам ги в отделен постинг с оглед да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво си казахме там:
Анонимен каза: Основната логическа грешка, която правите, се нарича "фалшива дихотомия". Тоест виждате само две неща, при наличието на много други. Във вашия случай или си вярващ християнин, или харесваш Кондю и лочиш ракия до осиране. Не е така. Има и други хора. Има светски ценности и умове: Сейгън, Айнщайн, Дарвин, Спиноза, Хюм и пр. и пр. Има и друга музика на тоя свят, освен чалга. Вие, религиотите, нямате монопол върху ценностните неща. Даже напротив, таваришч.
Ангел Грънчаров каза: Това "таваришч" си е мой патент, не позволявам да ми го крадеш :-) Става дума за очертаване на алтернативите, за определяне на полюсите, между които, разбира се, има какви ли не вариации, съчетания, нюанси и пр.; претендирате, че откривате топлата вода със забележката си, ала това не е така, топлата вода се знае доста преди Вас :-) При това се опитвате на краставичар да пробутвате пак краставици :-) "логическа грешка" ми приписвате, а всъщност просто демонстрирате, че сте чужд на философското, на чистото, на принципното осмисляне на нещата...(ОЩЕ >>>)
9 коментара:
Аз лично живея, защото животът е нещо удовлетворяващо, приятно и е за предпочитане пред смъртта. Елементарно.
А питате ли се за това: кой, за какво, с каква цел ми е дал живота, защо ме е довел в съществуването?!
Щото Вас можеше и изобщо да Ви няма...
Съвсем не е тривиално, че животът при всички случаи е за предпочитане пред смъртта. Че е по-добре да си жив, отколкото мъртъв, е по-скоро в духа на нашата западна цивилизация, но според източните учения животът е повече страдание и не е непременно по-хубав от смъртта. Може би най-правилно е да се каже, че животът сам по себе си е неутрален и в зависимост от обстоятелствата може да стане нещо както положително, така и отрицателно.
„Кой, за какво, с каква цел ми е дал живота, защо ме е довел в съществуването?!” е интересен въпрос. Непосредственият отговор, разбира се, е „моите родители”, но Ангел Грънчаров тук има предвид нещо по-голямо, той търси някакъв космически смисъл в нашето съществуване и за него отговорът вероятно е „Бог”. А смисълът на Бог вече е в самия него и не бива да се задават повече въпроси от рода на „А с каква цел съществува Бог?” (А защо да не се задават?). Това е религиозната гледна точка. Тя, разбира се, е неприемлива за атеистите и агностиците. Те трябва да търсят други начини да придадат смисъл на живота си – ако това въобще е възможно.
Витгенщайн между другото отбелязва, че вечният живот (в отвъдното) е не по-малко загадъчен от становището, че животът е краен. Защото какъв проблем се решава с това, че аз живея вечно? И двете гледни точки са еднакво непонятни.
Физикът-нобелист Стивън Уайнбърг казва по този повод:
Аз мисля, че ние трябва да се откажем от преклонението пред каквото и да било...Да се живее без Бог не е лесно. Но самата трудност на това състояние предлага една утеха – че има известно достойнство или може би мрачно удовлетворение да погледнеш в очите нашето състояние без отчаяние и без пожелателно мислене – с хумор, но без Бог.”
Физикът-нобелист Ричард Фейнман за света:
„Аз мога да живея със съмнения и несигурност. Мисля, че е много по-интересно да живееш и да не знаеш, отколкото да имаш отговори, които може да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения и различни степени на увереност за различни неща, но не съм абсолютно сигурен в нищо, а има и неща, за които не знам нищо, например за въпроса дали това, че сме тук, има смисъл. Няма нужда да знам отговора. Аз не се страхувам да не знам неща, да съм изгубен в една загадъчна Вселена без смисъл, което, доколкото мога да преценя, наистина е така. Това не ме плаши.”
От тази гледна точка ние не дължим съществуването си никому, освен може би на слепите природни закони. Никой предварително не ни е питал дали искаме да съществуваме, или не. А почти всеки е имал моменти или периоди, в които би предпочел да не се е раждал. Така погледнато, този живот ни е даден не по наша воля. Нас просто ни има, това е всичко.
Много добре знам КОЙ ми е дал живота - майка ми и баща ми. Знам и ЗАЩО - защото са искали да имат деца. По-трудни въпроси имате ли?
Е, съвсем я закъсвате драги, с
тези си дори "отчаяни" не бих могъл
да ги нарека твърдения.
До едно тук, според милостта ми
неправилни.
Сам на себе си противоречите.
Тотално.
Не съм твърдял, че "на никой не
му пука за философите, пък и не само", нито още по-малко имате право
да се изказвате от името "На повечето хора...", нито е вярно, че
който и философ, с изключение единствено на Вашата анонимстваща, неправилно тук,
според твърдото ми, защото е основателно, разумно, имащо важен смисъл и затова
изключително трудно отменимо мнение, безличност, пък се сили ли
да бъде, но напразно- личност, не е вярно, че философите били
величаели сами себе си, ей така
нарочно, "за да се доказвали".
То затова и би било съвсем неоправдано да ми бъде теглeна
майната, нито от някой войнстващ простак, съзнаващ, че не може да ми стъпи на
малкия пръст, нито по образование, нито по нравственост,
нито и по дух, а най-пък малкото и по хъс, и по възможности да му натрия носа
заради неуважението му към посочените ми човешки, а значи и философски качества, нито,
още по-малко и е недопустимо майната да ми я тегли, който и да е истински философ, а
би могъл да го стори, само такъв "философ", който силно
неправилно счита, че аз му "натрапвам" своите разбирания за света.
Когато би следвало да е
отдавна разбрал, че тук в блога,
всеки има правото да изказва свободно, без страх, без задни мисли и почтено със
своето име под тях: мнението и разбиранията си.
Без и най-малкото да си и помисля дори, че ги натрапва на другите, но, че ги споделя с
тях най-добронамерено,открито и почтено.
А дали ще се повлияе от така свободно, искрено, почтено, истинно, без задни и без
тайни помисли: изказаните мнения и разбирания.
В каква посока.
Докъде.
И от кого: си решава всяка свободна Информънтна Единичка, според нивото на
собственото си съзнание.
10.01.2013г. Владимир Трашов
Ъ?
Ричард Файнман притежава блестящ ум, любознателност, игрив темперамент и невероятно остроумие. Известен е, освен със
знаменитите си три тома лекции по
физика, също така с книгите си "Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! - приключенията на един любопитен персонаж" и "Какво те е грижа какво мислят другите? - по-нататъшните приключения на един любопитен персонаж". Съвременниците му разказват за увлекателните му лекции, за шегите-закачки, за ексцентричноста му и свободолюбивия му дух.
Явно " анонимният философ" по-горе, ако го кръстя за удобство така, дотолкова умее да се вживява в цитатите, че под тяхното огромно
и магнетично влияние съвсем забравя
да мисли със собствената си глава.
Безкритично и на вяра приемайки
ги за свои: предположенията, незнанията и оценките на личност,
колкото и успешна в своята физична
в случая област, абсолютно спорни
във философската.Защото тя в нея, на мен лично е съвършено ясно, че
е на доста инфантното игриво-
остроумно ниво.
Което е само една от възможните
погледни точки към въпроса за съществуването, при това дори съвсем не най-остроумната или смислената.
Та исках да коментирам мнението
на Р. Файнман по въпроса за смисъла на съществуването:
",а има и неща, за които не знам нищо, например за въпроса дали това, че сме тук, има смисъл. Няма нужда да знам отговора. Аз не се страхувам да не знам неща, да съм изгубен в една загадъчна Вселена без смисъл, което, доколкото мога да преценя, наистина е така. Това не ме плаши.”
Първо, за да заявя, че не възприемам остроумнеченето на Файнман: "загадъчна Вселена без смисъл, което , доколкото мога да преценя, наистина е така".
И далеч не, защото се страхувам.
А, защото страхът е психична, не
философска характеристика и няма
нищичко общо с обсъждания смисъл.
Второ:
За да го свържа със също неоснователното безстрашие (много твърдо и основателно, а не "доколкото мога да преценя" го твърдя) - да бъдеш анонимен тук.
И трето.Изказването:
"От тази гледна точка ние не дължим съществуването си никому, освен може би на слепите природни закони."
Е, меко казано тъжно-смехотворно.
Защото то показва (чрез "може би")- неувереност, а чрез "слепите
природни закони" собствената обърканост, слепота, дезориентираност и липса на каквито и да са смисленост
и правилност в "разсъжденията" и
крайните оценки на при това и неправилно анонимстващия тук автор.
10.01.2013г. Владимир Трашов
Привеждам тези мнения в случая на физици не защото съм съгласен с тях или понеже съм попаднал под тяхното „магнетично влияние” и вече ги смятам за свои или пък за да демонстрирам ерудиция, а защото ги намирам за интересни и заслужаващи внимание и дискусия. Във философията всъщност има повече въпроси и почти никакви общоприети отговори. Повечето философски въпроси сякаш са неразрешими за човешкия ум. От това обаче не следва, че не бива да се опитваме да ги разнищваме, да ги осветяваме от всички страни и да търсим ВЪЗМОЖНИТЕ отговори. В този смисъл са и моите разсъждения.
Фейнман между другото е имал изключително високо мнение за самия себе си, но аз не мисля, че Уайнбърг и Фейнман въпреки нобеловите им награди са толкова успешни и интелигентни, както често се смята. А най-надцененият физик е Айнщайн, един съвсем посредствен прогимназиален учител по физика.
Иначе според мен цялата модерна физика е изградена на пясъчна основа и се развива в съвсем погрешна посока. Нейните фундаментални теории като Теорията на относителността и донякъде квантовата механика са ПОГРЕШНИ, но това е друга тема.
Така че съвсем не съм лишен от критичен дух, а напротив - скептицизмът и критичността са моя втора природа. Всичко и всяко трябва да се подлага на съмнение – с изключение на самото съмнение, разбира се, защото крайният скептицизъм е логически самопротиворечив.
Е, драги анонимнико, наистина въпросът: що се
срамиш да си покажеш лицето (името) има смисъл при теб.
Щото ще го осмеем.Няма как иначе.
Как тъй ръсиш тук съвсем безотговорно, своето:
"А най-надцененият физик е Айнщайн, един съвсем посредствен прогимназиален учител по физика.",
означаващо, че не си прочел внимателно дори написаното в Уикипедия за него.
Наистина е друга тема цитатът:
"Нейните фундаментални теории като Теорията на относителността и донякъде квантовата механика са ПОГРЕШНИ, но това е друга тема.",
но не и в аспекта му извлечен от
впечатляващата думичка на автора "донякъде".
Означаваща, нито повече, нито и по-малко, че на същия са му дотолкова известни, разбираеми и са му дотолкова проникновено близки техните физики, математики и теории, че той само донякъде,
видите ли, се и съгласявал с
погрешността на последната.Бре, бре
бихме цъкнали тук страхопочитателно.
Човекът докъде ли е проникнал във
физиката и математиката (да не говорим пък за философията!), за да
критикува по толкова смел, а всъщност нагъл, неистинен и смехотворен начин гения на
човечеството, физика Алберт Айнщайн.
Аз бих предпочел смелостта Ви драги, да се прояви първо и най-важно в неанонимстването тук,
пък едва после в областта на физиката и на математиката.
Затова и, защото човешките качества страх и смелост са ясни и разбираеми и за най-големия простак
между човеците, пък с физиката, математиката и особено с философията нещата съвсем, съвсем
не са толкова разпространени за жалост...
14.01.2013г. Владимир Трашов
Публикуване на коментар