Проведох тия дни интересен по моя преценка разговор с едно момиче, което било имало домашна по философия; разговорът ми с него ми даде възможност да проуча реакцията на този млад човек по един важен за мен като преподавател по философия въпрос; по тази причина публикувам разговора ми с него, като оставям само инициалите на името му; ето какво си казахме:
Г. Ч. каза: Може ли да ми помогнеш за философията? Ще ти бъда благодарна. Може ли?
Ангел Грънчаров каза: Как така да помогна?
Г. Ч. каза: За едно домашно по философия. Става ли?
Ангел Грънчаров каза: Зависи.
Г. Ч. каза: Ще те попитам пак: става ли?
Ангел Грънчаров каза: По философия е особено. Много зависи от това кой Ви преподава философия.
Г. Ч. каза: Античният атомизъм се свързва с имената на Демокрит, Епикур, Тит Лукреций Кар. (
ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Ето, най накрая си показахте същността на инквизитор!
Бие сте типичен представител на тоталитарното училище, където трудът е превърнат в инструмент на инквизиция, по подобие на Хитлер, Ленин и Сталин. Нали си спомняте-"Трудът ще ви направи свободни". Така постъпвате и вие с отказа си, да помогнете на един ученик да си вземе матурата по философия. Вие сте човек, който е способен да зароби учениците си в стемежа си да се изявите като учителя, който УЖ знае, аме не казва, защото ученика трябва да се ИЗМЪЧИ за да се научи САМ онова, което вие считате за правилно. Ученика трябва сам да намери отговор, но не какъв да е отговор, а вашият отговор, който вие сте поставили за правилен. Ми тогава за какво си ТИ. Ти си една ненужна пионка, която получава заплата за да загуби времето и парите на учениците. Та нали смисълът вас да ви има е, да давате отговор, или да укажете пътя за получаване на онзи отговор, който е достатъчно правилен, за да може един ученик да си вземе изпита. Защото именно това е важното, ученикът да си вземе изпитът и да продължи напред.
Още повече, че въпросите които ученкът ви поставя и ви моли за помощ са наистина по идиотски трудни. Не знам кой ги е измислил, но самият факт, че има матура по философия е пълен идиотизъм.
И вие доказахте, че сте типичен представител на този идиотизъм.
Вие, който иначе се представяте за някакъв "новатор" и борец за повече свобода в учебната система, реално сте типичен тоталитарчик и нулев преподавател. Защото вашета мисия е не да карате ученика да си губи времето в безмислен труд да открива откритото вече, вашета мисия е да му покажете верния път, за постигане на правилният отговор..
"Защото именно това е важното, ученикът да си вземе изпитът и да продължи напред."
Не, душко.Решително не е изтъкнатото от теб, което си научила от лошите си учители, родители и съзъблудените си съученици: именното важно.
Заради което си ходела на училище.
То е само едно от нещата заради които ходиш на училище и при това то съвсем не е стоящото на първото и на най-важното място.
А напротив: то е на последното, крайното, място.
Верният път за постигане на правилния отговор душко, е достатъчно ясно и смислено ти посочен от твоя правилен, добър и добронамерен учител Ангел
Грънчаров.
И той, истинно, честно и почтено
указан ти път , е: трудният,
смисленият път.
Сядаш и четеш три пъти.
Първият път е да разбереш за що става реч.Вторият път - да го разберещ в същността.Третият път - да го доразбереш в детайлите и да го запаметиш.Това е душичке. Истинският ученически труд е в
ученето да разбираш същности.То е
вид самотно бягане на дълго разстояние, разделено на къси отсечки.И съвсем не е "губене на
времето".То е вид щастие - да прогледваш.
Другото е от дявола, т.е. от лошите
училищни митове разпространявани
от заблудени, недоучили родители, от мързеливи директори, инспектори
и учители, и от безотговорни политици...
Само на един от които митове за жалост тук обърнахме мнимание.
А как да ги избягваш, да ги преодоляваш и да продължаваш напред
към и за постигането на истинските си личностни характеристики лошите митове и носителите им, ами
имаш толкова светли примери и в това направление и в това отношение.Чети, слушай, гледай, разсъждавай , избирай за себе си и
прави: "най-доброто"...
Пък, току виж след някоя и друга година натрупвания в съзнанието ти, как то: действително ще започне да става най-доброто...
22.01.2013г. Владимир Трашов
"Защото именно това е важното, ученикът да си вземе изпитът и да продължи напред."
Не, душко.Решително не е изтъкнатото от теб, което си научила от лошите си учители, родители и съзъблудените си съученици: именното важно.
Заради което си ходела на училище.
То е само едно от нещата заради които ходиш на училище и при това то съвсем не е стоящото на първото и на най-важното място.
А напротив: то е на последното, крайното, място.
Верният път за постигане на правилния отговор душко, е достатъчно ясно и смислено ти посочен от твоя правилен, добър и добронамерен учител Ангел
Грънчаров.
И той, истинно, честно и почтено
указан ти път , е: трудният,
смисленият път.
Сядаш и четеш три пъти.
Първият път е да разбереш за що става реч.Вторият път - да го разберещ в същността.Третият път - да го доразбереш в детайлите и да го запаметиш.Това е душичке. Истинският ученически труд е в
ученето да разбираш същности.То е
вид самотно бягане на дълго разстояние, разделено на къси отсечки.И съвсем не е "губене на
времето".То е вид щастие - да прогледваш.
Другото е от дявола, т.е. от лошите
училищни митове разпространявани
от заблудени, недоучили родители, от мързеливи директори, инспектори
и учители, и от безотговорни политици...
Само на един от които митове за жалост тук обърнахме мнимание.
А как да ги избягваш, да ги преодоляваш и да продължаваш напред
към и за постигането на истинските си личностни характеристики лошите митове и носителите им, ами
имаш толкова светли примери и в това направление и в това отношение.Чети, слушай, гледай, разсъждавай , избирай за себе си и
прави: "най-доброто"...
Пък, току виж след някоя и друга година натрупвания в съзнанието ти, как то: действително ще започне да става най-доброто...
22.01.2013г. Владимир Трашов
Двата отпечатъка на коментара си тълкувам така:
0.В частта им: "съзъблудени"= на
"съзъб-лудени", а може и "съзаблудени" -:).
1.Като мое не знание как да се получи само един.
2.Като посочване "свише" или от дълбините на подсъзнанието(може да
приемем, в първо приближение, че става дума за едно и също нещо), че:
в коментара се засяга
фундаментален информационен въпрос.
3.Защото ученето е вид стремеж към информация.
4.Обменът на информация е фундаментално свойство на живите
същества, наричани от мен информънти.
5.В тяхното материално - видимото от нас измерение, от този
фундаментален стремеж към обмен на информация между два информънта-
единички (на ученика и на учителя,
например и в частност)се пръкват:
Движението и времето.
6.А това означава, че между информацията, движението и времето
има някакви... триъгълни да ги наречем връзки...
7. От къде тръгнах, накъде ли мога да отида... я да се спра, преди някой простодушко да ме е напсувал, че му стъжвам живота с
още и още "глупости за асимилиране"
,нали, пък сложнодушковците ги моля
да ме извинят, че не съм се доизказал...Е, не му е, нито времето, нито и мястото за такова "свещенодействане" тук, та затова.
Публикуване на коментар