Размисли около ваденето на кръста от водата, снабдени с пожелание за плодотворна година

На ваденето на кръста в Благоевград се сбили, здравата се сдърпали, което много говори относно това що представляваме - и какво за нас е религията със своите обичаи и ритуали. Правили след това специално проучване по видеозапис за да установят кой пръв е хванал кръста, т.е. на кой да дадат "приза"; най-вероятно този "приз" е бил паричен, не мога да кажа какъв е бил. За да се сбият, имало е за какво, предполагам. Нищо чудно да е имало приятно миришещи банкнотки, за които нашенецът е готов на какви ли не подвизи. Наистина, интересно е какво им подаряват на тия, дето са имали късмета да хванат кръста. Вчера, на ритуала в Пловдив, хората се питаха какво ли има в торбичката, която подариха на щастливеца. Някой каза: "Библия!", а хората наоколо му се изсмяха: кой ли ще ти скача в студената вода заради една книга, и то пък Библия?!

Синът ми се казва Йордан, майка ми пък е Йорданка, та вчера освен че бяхме на реката да гледаме как владиката ще хвърли кръста, празнувахме и в къщи. Владиката Николай Пловдивско-Московски доста се позабави, та после бързаше да привърши по-бързо всичко, щото тия, дето чакаха да скачат в реката бяха доста подранили и порядъчно измръзнали. Много лошо впечатление направи това, че при извършването на обреда, на специално направения за целта тесничък подиум освен духовните лица се набутаха и доста политици, дори и военни, дори един генерал, което води до логичния въпрос: какво дирят там, как не ги е срам, не чувстват ли известно неудобство да стоят и да се кръстят пред камерите? (ОЩЕ >>>)