Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 16 януари 2013 г.

Ето за какво всъщност работи един учител...

Получих във Фейсбук едно съобщение от бивш мой ученик, което е много ценно за мен, понеже пристига в нелек за мен момент от битието ми на учител; ето какво ми пише този млад човек, а по-долу публикувам и думите, които се почувствах длъжен да му отвърна:

Господине, аз съм бивш Ваш ученик, все си го мисля и все не се сещам да Ви благодаря за уроците за свободата на индивида. Няма да забравя как ни подтиквахте да търсим и да се възползваме от личната си свобода. Дискусиите, изводите, точковата система, времето на ученическите стачки и това, че Вие бяхте единствения учител, който застана зад гърба на учениците, който отстояваше правото им да стачкуват - и беше против опита на останалите учители да ни спрат да излезем на улицата... Аз не съм от най-добрите Ви ученици, но със сигурност научих благодарение на Вас урок, който използвам в живота и той ми помага!!!

Здравейте, Георги, много Ви благодаря за тия думи, те за мен са много ценни, понеже показват, че има ученици, които са разбрали смисъла на това, което съм се опитвал да постигна в заниманията по философия! Вашите думи идат в тежък за мен момент, когато съм подложен на нападки от новото ръководство на гимназията, което или не желае, или не може да разбере, че учителите не са някакви чиновници, просто изпълняващи заповедите на началството, а следва да са личности, имащи право на свобода в избора на подходи в своята нелека работа. Битката за демокрация в нашето училище навлезе в решаващ етап, в този смисъл Вашето заявление много ме подкрепя и насърчава: то ми показва, че въпреки всичко през тия години не съм вървял по неверен път... да, не е неверен тоя път, нищо че е така труден, стръмен, каменист...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Ами поне според мен гъвкавостта спрямо учениците и подхода към тях (които лично наблюдавах всеки час) идва да покаже уменията и опита Ви, натрупани през годините. Различното Ви мислене (погледът „и за и против” по задачите в часовете) допринася за развитието на ученическите умове... Вие сте много ценен за училището, но аз знам за здравословните проблеми, които имахте миналата година и... не мисля, че ръководството Ви заслужава! И в главата ми се върти въпроса защо се опитвате да продължавате с тях... те ще Ви докарат само нерви, главоболия според мен и пак няма да Ви оценят. Не мисля, че заслужават да Ви имат в редиците си! И мисля, че на 1-во място за Вас трябва да е здравето Ви!!!

Георги, Ваш ученик

Ангел Грънчаров каза...

Напълно логичен въпрос Ви се върти в главата, и аз съм си го задавал Вярно, че здравето е най-важното. Но има и други неща, което са безусловно важни. Примерно достойнството. Честта. А и това, за което човек е живял и работил. Затова в моето сегашно положение да се оттегля от училището, пък дори и по здравословни причини, е равносилно на дезертиране (както когато войникът бяга от фронта). Не ми е по силите да дезертирам, предпочитам борбата. Не ми е по вкуса малодушието. Вярно, поемам доста рискове. Не се пъча, не се правя не герой. Просто се боря за това: да ме оставят да си гледам работата, нищо друго не искам! Нима искам много? И има нещо друго: това училище не е бащиния никому! То е толкова мое, колкото и Ваше, колкото и на г-жа Анастасова, то не е и на г-н Министъра. То е на много хора. То е, примерно, на г-н Паунов също, който е дал живота си за него. И на г-н Асса. За мен е чест, че имам подкрепа от тия знаменити хора и личности. И от други имам подкрепа. Затова няма да се предам или да избягам малодушно. Някои хора съвсем не ме познават и ме подценяват, аз съм кротък човек, е, ще им покажа обаче, че философията ме е възпитала в една сила на духа, която лесно не може да се пречупи.

Анонимен каза...

Такив отзиви радват. Иначе е хубаво, че в българските училища не са на американското дередже, напр. "Три американски щата обучават учители да боравят с оръжие"

http://news.ibox.bg/news/id_1933973994

Така че поне в това отношение по-добре да не ги стигаме американците, както пееше Тодор Колев.

Анонимен каза...

ох, ще се разплача
Някой наистина заблуден е прогледнал благодарение на тези часове :))

Анонимен каза...

колко години грънчаров ще ти трябват за да разбереш че твоят метод е неефективен и неефикасен? може би целия живот..само че ти си си виновен че си пилееш времето в безплодни неща

Ангел Грънчаров каза...

Неефективен или неефикасен ми е метода?! :-) Или и двете едновременно? :-) Я сформулирайте кой ми е метода, щом така добре знаете, че е хем неефективен, хем е и при това и неефикасен? :-) Или си го знаете това наизуст, без много-много да сте наясно с метода ми?! :-)