понеделник, 28 януари 2013 г.
Темата на следващата сбирка на семинара за образованието и възпитанието на младите
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
"за образованието и възпитанието на младите" - преливане от пусто в празно.
Един грък (криводолски зет) докато седяхме преди доста вече години в махленското "гараж барче" и си пийвахме кафе с разредител (на кръвната плазма) от рода на "Джони вървящият" "Цар киро дистилър" рече тематично:
Това дето бабите ви гледат внучетата ще ви струва скъпо,на какво ще го научи баба му,колко е добро било при комунизма,на простотии.
Неможеше да не се съглася с него.И фактите са си факти...Казано "просто".
А живота е кратък миг от вечноста,пък вси сте царе на погубването на секундиците в разтягане на празнодумни локуми "семинарно" и 40-дисят години са малко в територията пустиня БГ за въртене в гръг ,докато се довърши и последното семенце заразено.
Само дет Бог няма такова време за пуилеене,няма ...
Румен Бърцов
Браво Румене, ти си жив човече.
Ох, отдъхнах си, момче.
С нетърпение чакам твоите коментари, така да знаеш.
Че има смисъл, обаче, от преливането в пустото на простототията, на необразованосттта,на тъмнината, на безпросветността... е категорично
безспорно.
Стига ние с теб, с Ангел Грънчаров, с всички други честни, разумни и нравствено чисти, и светли хора умеещи да изразяват почтено и смислено мисли, съждения, опит, информация, а следователно и някаквите знания
за живота, да го правим искрено,
честно и истинно, твърдо вярвам,
че има смисъл в съществуването ни.
А пък милото ти "пуилеене", т.е.
загрижеността ти за Господното време е толкова приближаваща те
към неговата непостижима иначе
божествена същност в очите ми, че
си казвам: колко е светло, колко е радостно от това, че АЗЪ РУМЕН
БЪРЦОВ е жив и има хъса да споделя
...ИНФОРМАЦИЯ.
29.01.2013г. Владимир Трашов
Публикуване на коментар