Това сякаш е пълният списък на издадените (и някои от тях - веднъж, два пъти, три пъти и дори четири пъти! - преиздадени) мои книги:
Животът на душата: психология (1997 г.; прераб. изд. - 1999 г.) ISBN 954-607-107-X, разм. 20/14 см., мека подвързия, 266 стр.
Изкуството да се живее (Подзаглавие: Етика на достойнството), 1998 г., ISBN 954-9682-29-2, разм. 20/14 см., мека подвързия, 215 стр.
Тайнството на живота (Подзаглавие: Въведение в практическата философия), 1999 г., Издателство ИЗТОК-ЗАПАД, ISBN 954-32124-6-5, разм. 20/14 см., мека подвързия, 318 стр.
Универсумът на свободата (Подзаглавие: Източниците на достойнството, успеха и богатството), 2001 г., ISBN 954-9752-13-5, разм. 20/14 см., мека подвързия, 232 стр.
Изкуството на мисълта (Подзаглавие: Класическа логика), 2001 г., ISBN няма, разм. 20/14 см., мека подвързия, 164 стр.
Психология, 2002 г.; Пловдив, ISBN 954-967-428-2, разм. 20/14 см., мека подвързия, 214 стр.
Преследване на времето (Подзаглавие: Изкуството на свободата), 2002 г., ISBN 954-90966-3-7, разм. 20/14 см., мека подвързия, 280 стр.
Лаборатория по философия (Подзаглавие: Книга за опитващите се да разбират), 2003 г., ISBN 954-9969-20-7, разм. 20/14 см., мека подвързия, 240 стр.
Еротика и свобода (Подзаглавие: Практическа психология на пола, секса и любовта), издателство ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., ISBN 978-954-321-332-0, разм. 20/14 см., мека подвързия, 167 стр. (ОЩЕ >>>)
1 коментар:
Поздравления! Хубаво е да се пише, да се живее живот на духа. В някакъв смисъл творчеството освен всичко друго е и начин да се бориш с крайността на битието – независимо дали вярваш в задгробния живот, или не. Все пак нещо – написаното - остава след нас поне за известно време. Е, в крайна сметка нищо не може да устои на потока на времето и най-късно когато след няколко милиарда години Слънцето първо погълне Земята, а след това изгасне, всякаква следа от човека ще бъде изличена. Но да използваме времето, което ни остава дотогава!
Невинаги, разбира се, количеството е качество. Витгенщайн например приживе и издал само един единствен философски труд, тънката книжка на Трактатуса. Доналд Дейвидсон пък е публикувал само под формата на кратки есета. Повечето философски трудове на Лайбниц приживе не са издавани, същото се отнася и за Чарлз Пиърс, който иначе в пишел неуморно и т.н.
Мисля, че днес по света като цяло се издават прекалено много книги, голяма част от които не трябват никому. Вече почти всеки „пише” или по-скоро му пишат книга. Така че повечето от тези „автори” би трябвало предварително да се замислят дали казват макар и нещо минимално ново. В противен случай тези книги са излишни. Само че в последните 5000 години откакто има писменост е казано наистина много и не е лесно да се каже нещо наистина ново.
Но това не е насочено срещу Вас, а срещу нароилите се многобройни нарцистични „автори”.
Публикуване на коментар