Имам около час тази сутрин да напиша нещичко. После се налага да бързам за работа. Не ми се занимава тая сутрин с политически коментари. Ще пиша за онова, което ми е най-присърце: за образованието и възпитанието на младите. Мисля тия дни също така и за тема за своя семинар, който е под надслов "Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите". Предлагам, сега-засега, темата за следващата седмица да е, примерно, ето тази: "Решаването на т.н. "конфликтни ситуации" между учители и ученици". Прочее, друг човек ми предложи тази тема, аз се съгласявам, че е важна. А ето тук, в блога, искам да напиша нещичко, което може да се възприеме като въведение в проблема.
Вие сигурно вече сте видели онова клипче, в което преподавателка по статистика в Търновския университет "изтрещява" и почна да се кара на студентите си, а в един момент в афектираността си се изпуска дотам, че започва да ги псува на майка - т.е. нанася най-смъртната обида за българина! Да, една дама, преподавателка в университет, псува на майка студентите си - това е принос в историята на академичните нрави, няма що! Интересен симптом и казус е това обаче, спор няма. Ето един конфликт, подлежащ на тълкуване. Всекидневно се случват безброй такива, пък и още по-сериозни конфликти. Прочее, студентите у нас са значително по-послушни в сравнение с учениците. В училищата нещата са вече направо страшни. (ОЩЕ >>>)
3 коментара:
освен Грънчаров едва ли някой друг се мисли за непогрешим..освен това не са мързеливци учениците а него го мързи да преподава и си търси оправдание
Знаем каква е ситуацията в посткомунистическите медии, но защо не опитате да помествате например всяка седмица по един коментар или есе на избрана от Вас тема в някой пловдивски или централен вестник? Вашите текстове са ценни и би било хубаво да се четат по-широко. Така освен чрез блога и вестник „Гражданин” ще достигнете до още повече читатели, а и ще си създадете допълнително име и репутация.
До коментиращия по-горе: мои текстове са излизали в годините в твърде много вестници и списания (предимно във вестници и списания с демократична тенденция, дори са ми излизали статии - като куриоз да спомена и това! - и във вестник "Дума" :-) Признавам си, от доста време, може би от две-три години, аз вече, кой знае защо, не изпращам свои текстове до нито един вестник. Винаги съм си мислил, че ако някой вестник се интересува, да речем, от проблемите на българското образование, би могъл сам да ми предложи да пиша за него - като подтик за това са моите текстове в блога. Интересно е, че в тия години нито един вестник не прояви интерес към тия проблеми, а зная добре, че блога ми се чете от твърде много хора, в това число и от журналисти в сериозните медии. Както и да е, предполагам, че нищо чудно (по политически причини) да има някаква (негласна) забрана за публикуване на мои текстове във вестниците, а също така и за това да не бъда канен в електронните медии. Не съм привърженик на конспиративни теории, но съм имал интересни случаи, примерно, канен съм бил в някаква телевизия за дадено предаване, а ден-два преди само предаване ми се обаждат, че били променили "схемата" на предаването и моето участие било отпадало; това се е случвало доста пъти. Та си правя някои изводи де... както и да е, здраве да е!
Публикуване на коментар