Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 15 февруари 2013 г.

Лицемерието у нас е достигнало ужасяващи размери, в обществото ни цари култура на несподеляне


По публикация със заглавие Моето разсъждение за кошмарните "семейни самоубийства", при които баща убива собствените си деца се получи отзив, който поставя важни проблеми; затова решавам да го публикувам отделно, с надежда повече хора да обърнат внимание на казаното; ето какво пише този човек:

Прекрасна статия наистина, поздравления! Аз, разбира се, не мога да кажа какво точно е подтикнало тези хора да извършат такива кошмарни деяния, но статията ме накара да се замисля за друго.

В България когато някой има сериозен проблем, той не се споделя, не му се търси решение, а вместо това всички се държат, все едно не съществува - ако може проблемът да изчезне от само себе си. Това, че в България хората си споделяли всичко, "и майчиното мляко" едва ли не, е мит - споделят се надълго и нашироко всякакви глупости, безсмислици и празнословия, но за истинските проблеми никога не се отваря дума, а ако все пак някой отвори, другите почват да се озъртат неудобно и гледат да прекратят разговора. Така е и в работата, и на улицата, и в приятелски компании, а и в семействата до голяма степен. (ОЩЕ >>>)

Никола

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

6 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря за публикацията!

Никола

Анонимен каза...

Има разни неща като личен живот.
И ако някой реши да го споделя все пак трябва да прецени дали отсрещният му е достатъчно близък, че да се заинтересува реално от проблема. Не всеки желае да бъде товарен излишно с чуждите проблеми ...

Анонимен каза...

Моля Ви се бъдете критични и предпазливи със заключенията, а не като този Никола. Истина често се познава в сравнението. Не бих казал, че в България цари култура на несподеляне, напротив, на Балканите властва една за моя вкус ексцесивна практика на споделянето и това – противно на мнението на Никола – съвсем не е мит, а реалност. Или както казва гръцкият писател Никос Димус за гърците, но се отнася и за българите:

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

Културата на несподелянето е характерна за германците, скандинавците и англосаксонците, напр. Айрат Димиев:

«Если вас угораздило рассказать американцу о своих проблемах, то он вас выслушает, даже посочувствует и… постарается как можно скорее вас покинуть и больше об этом не заговаривать. Сами же американцы никогда не поведают вам о своих проблемах. Если они и захотят с кем-то поделиться, то это будет не друг и не коллега, а профессиональный психотерапевт. В этом отношении они люди очень замкнутые и одинокие. Единственное, что их волнует в этом мире, — это они сами со своими переживаниями, их семья и работа. Все, что происходит вокруг, занимает их лишь в той степени, насколько это может коснуться их лично.»

Именно затова в тези страни натрупаното напрежение освен в алкохолни ексцесии често се изразява в масови разстрели и убийства.

Анонимен каза...

До първият "Анонимен":

Имах предвид, че в България хората не познават изобщо съседите си, приятелите си и често близките си, а и голяма част не се интересуват особено. И това не го казвам с обвинение, просто констатирам факт.

До втория "Анонимен" (съжалявам, че така трябва да се обръщам към Вас, но се налага, след като всички сте анонимни):

Копираният текст на руски не го прочетох, защото не знам добре този език (а и не съм и длъжен, това е български блог, все пак). Видях обаче, че става дума пак за американци и това е, предполагам, поредният опит да се покаже колко бздушни са те и колко сме сърдечни ние.

Това, разбира се, изобщо не го приемам. Имам удоволствието (наистина е удоволствие, не го казвам просто от учтивост) да имам лични познанства с американци и мога със сигурност да кажа, че от тях често съм срещал повече човещина и разбиране, отколкото от повечето ми български познати. Това, разбира се, е мой личен опит, което не значи, че е обективно истинен, но все пак значи нещо. Още повече, че съм чувал същите неща от познати, живеещи в Англия - "студените" англичани се оказват много по-разбрани и приятелски настроени, отколкото "топлите" българи.

Относно цитата на Никос Димус - не знам как е при гърците, нямам познати гърци. Знам обаче доста добре как е при българите.

Мисля, че знам какво имате предвид под "ексцесивна практика на споделянето"; това изобщо не е споделяне обаче. Присъствал съм много пъти на такова "споделяне".
За да има истиско споделяне, когато единият говори, другият трябва да слуша, и то да слуша активно. В България в повечето случай единият изсипва проблемите си във вид на нескончаем водопад от думи и след като приключи, другият, вместо да е слушал и да даде мнението си , най-често започва и той да излива своя водопад от думи. Резултат от "споделянето" няма, единствено може би облекчението, че си си излял проблемите пред някого, само че това е доста нетрайно.

И накрая - не обичам клишетата. Не говоря неща, в които не съм се убедил лично.

Поздрави,

"този" Никола :-)

Анонимен каза...

Всичко това опира отново до любимата на българите тема за „народопсихологията”, с която те имат тенденцията да обясняват всичко и всяко. Не отричам, че у отделните народи има някои повече или по-малко характерни психологически черти, но истински важните, философските въпроси са общочовешки.

В случая съвсем не исках да възвеличавам българите или да принизявам другите народи, даже обратното – намирам балканската склонност към „споделяне” и фамилиарничене за досадна и неприятна. От това наистина съвсем не следва, че българите или другите балканци са особено „сърдечни”, а другите народи бездушни. Няма такова нещо, съгласен съм, че и уж „студени” народи под повърхността може да са изненадващо сърдечни. Те просто не проявяват така спонтанно емоциите си. Впрочем след като говорим за народопсихология, каквото и да е това, трябва да кажем, че най-сериозни и въздържани и на моменти даже сурови на Балканите са именно българите.

Иначе бих препоръчал на младите хора да учат руски до степен, че поне пасивно да го разбират и то не за друго, а защото България, както и всички посткомунистически страни, въпреки членството в ЕС и НАТО, продължава да бъде контролирана от Москва. Същото се отнася и за важни сегменти от старите демокрации. Така че силата и влиянието на Москва по света под повърхността са много по-големи, отколкото повечето простодушни хорица си мислят.

Анонимен каза...

Здравейте, съжалявам за късният отговор, но чак сега видях Вашият, някак си съм го пропуснал преди.

"Истински важните, философските въпроси са общочовешки" - с това съм напълно съгласен. Но "народопсихологията" - или както аз предпочитам, "културата" на един народ - играе доста важна,понякога решаваща роля. Неща, които се считат за напълно нормални и изобщо не се поставят под съмнение в една държава, са безумни в друга.

Например в редица страни от Близкия Изток изглежда, че се приемат за нормални законите на Шариата, които в България биха се считали за изключително жестоки (и правилно).

Така че понякога точно особеностите на националната култура дават обяснение на нещата.

Никола