Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Църквата, вярата и религията са нещо вечно, което ще пребъде, независимо от сегашната безизходица в Православната ни църква

Един човек благоволи да напише една реплика, касаеща църковните ни работи, която ме принуди да реагирам; ето какво написа той и ето какво му отвърнах - защото не харесвам да се изопачават така грозно нещата:

Hristo Karaivanov каза: То щото до сега не беше ченгесарско недоразумение:))) Църквата е вехта и фалшива работа и в нея има основно спрели хора с мъртви души....

Ангел Грънчаров каза: Г-н Караиванов, това, което тия "владици" и "мутрополити" правят съвсем не означава, че "църквата е вехта и фалшива работа", както благоволявате да се изразите; изводът ви е съвсем некоректен и неоснователен. Тия същите мутрополити по начало нямат никакво отношение към идеята и смисъла на църквата, религията и вярата, щото те са нещо като скакалци, които са наскачали върху един организъм и искат да го опоскат. Тия мутрополити са по начало извън църквата, религията и вярата, те са сатанисти, те са пратени от "Партията" и от ДС да унищожат църквата, религията и вярата на народа ни, нима това не го съзнавате?!

Е, много са постигнали, щом Вие, да речем, мислите така, че църквата и религията са вехта и не знам си каква работа. Но не е така. И църквата, и религията, и вярата са нещо КОРЕННО РАЗЛИЧНО от това, което тия мутрополити правят и представляват; запомнете го това от мен, щото ако не го осъзнаете и признаете, ще излезе, че Вие самият сте нещо като тях, т.е. без да си давате сметка изпълнявате същата гибелна роля, както изпълняват и гореупоменатите мутрополити. Това исках да Ви кажа. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

"Църквата, вярата и религията са нещо вечно, което ще пребъде".
Напълно сте прав. Човешкото лековерие и склонност към интелектуална леност няма да изчезнат скоро.

Тотю.

Анонимен каза...

ВЕрвай си, Грънчаров. БПЦ е затънала отвсякъде и никой, ничия намеса, не може да я изкара от това положение. Лека-полека губи авторитета и позицията си на най-голямата религиозна организация в България. Просто такъв е ходът на събитията. Поради липсата на интерес за "възраждането" ѝ, трябва да се очаква намесата на свръхествествени/извънземни сили, за да се постигне нещо, а както знаем, първите не съществуват (поради изначално и априорно противоречие), а за вторите няма доказателства за съществуването им.

Горчивата истина е такава: в момента никой друг освен мутрополитите не представлява лицето на Православната църква. Ако те продължават да действат в същия дух, нищо добро няма да излезне от нея. Все пак, в момента същесвуващата организация не е уникална и автентична, камо ли пък с някаква специална роля за българското общество. И преди е била такава, но днес е в още по-тежко положение.

Просто не очаквай да се задържи още дълго време на религиозния хоризонт. Религиите си заминават, понякога поединично и постепенно, а понякога внезапно и революционно. Ако искаме да се отърсим от грешките, извършвани от нас в миналото, мястото ѝ трябва да остане в историята, както на всички други организирани (а даже и неорганизирани) религии. В едно модерно и здравомислещо общество няма място за такива недоразумения като религията, вярата и всякакви спиритуалистични, езотерични и тем подобни ирационални глупости.