Но казаното от нея важи за умния събеседник, не за инатливо нищожество от нашенски тип примерно...
четвъртък, 14 февруари 2013 г.
Напълно вярно твърдение на баронеса Тачър...
Но казаното от нея важи за умния събеседник, не за инатливо нищожество от нашенски тип примерно...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Нашенски, вашенски и т.н. - престанете с този българоцентризъм, защото като философ би трябвало да знаете, че едва ли е възможно хората по света да са много различни. По същия начин Витгенщайн се е оплаквал на Ръсел, че хората в австрийското село, в училището на което преподавал, след като си въобразил, че е решил всички философски проблеми, са най-големите изроди на света, на което Ръсел му отговаря, че логически това не е много вероятно. И наистина впоследствие Витгенщайн се мести в други села и навсякъде му се струва, че не може да има по-големи изроди.
Между другото Витгенщайн е раздавал шамари на учениците, а ученичките освен това ги е дърпал понякога много жестоко за косата.
Но повдигнатият от Вас на пръв поглед тривиален въпрос има важни философски измерения, а именно кога между двама души може да има общ език, освен това дали например отделните култури по света същевременно представляват и различни начини на мислене и какви допирни точки имат. Защото понякога е възможно хората да влагат съвсем различен смисъл в на пръв поглед едни и същи понятия.
Нещо подобно твърди и Томас Кун за несъизмеримостта на отделните научни парадигми, които на пръв поглед боравят се еднакви понятия.
Или пък дали можем да контактуваме смислено с извънземни цивилизации (ако има такива), или сме прекалено различни, за да установим смислен контакт и да се разберем. В романите на Станислав Лем извънземните винаги са странни, чужди и непонятни.
Или пък е прав Кант, че времето и пространството са субективни категории, присъщи на човешкия ум и един нечовешки ум би възприемал света по съвсем различен начин.
Или философският въпрос за субективността на Thomas Nagel „Какво е да си прилеп?” и т.н.
Напълно съгласен с твърдението на Тачър - но коментарът на автора под него е напълно некоректен, неуместен и излишен. Грънчаров, защо винаги намесвате българите, щом е ОЧЕВИДНО, че в твърдението не се говори за България или за която и да е друга нация/държава?
Публикуване на коментар