Днес стана така, че във Фейсбук разговарях с един ученик, 11-ти клас, на когото преподавам философия. Той поиска да разговаряме, е, поговорихме, обсъдихме важни според мен въпроси. Интересна е неговата гледна точка - и много показателна. Затова решавам да публикувам (с негово съгласие) нашия разговор. Засягаме, както можете да се убедите сами, доста въпроси, свързани с истинската ситуация в българското образование, в българското училище. Ето как протече нашият разговор:
Сезер Маджър: Добро утро, господине! Как сте?
Ангел Грънчаров: Добро утро, мерси, добре съм, Вие как сте?
Сезер Маджър: Добре. Имате ли време да поговорим малко?
Ангел Грънчаров: Да, може, ама малко, щото след десетина минути излизам. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
13 коментара:
Ангеле, аз отдавна съм се убедил, че децата ни ни превъзхождат! Горд съм от това!
Димитър Богоев
Всеки учител е творец, трябва да може да направи така , че в часовете да е интересно, учениците да идват с желание в неговия час....
Nina Karakoleva
Няма как един час или един учител да са интересни за всички до един ученици. Нормалното е дадени неща да се харесват на една категория ученици, други неща - на друга. Преподавателят по философия, ако е верен на мисията си, пък по начало е ненавистен за по-голямата част от учениците си, особено пък в български условия Даже Сократ е бил осъден на смърт по жалба на част от учениците си...
Ако мисли така , то ще е така, аз съм била много отдавна в училище , но учителя ни правеше така че ни въвличаше в дискусии в които беше интересно за повечето и се включваха , а останалите поне слушаха и научаваха нещо.Ако човек иска може , ако не иска си намира много причини , как му е виновна системата или бог знае кой.
Nina Karakoleva
Лесно е да се говори така, отстрани. Не е до искане, всеки, който е станал учител, иска. Работите са значително по-сложни и трудни, отколкото изглеждат отстрани...
Апропо, едно време нещата бяха съвсем другояче. И учениците бяха тогава други. Ситуацията сега е коренно различна...
Говоря от личен опит и като ученичка, и като учител, също.....другото е оправдание и филосовстване
Nina Karakoleva
Вие какво преподавате?
Апропо, пише се "филосоФстване" :-)
Математика
Nina Karakoleva
И също така разбирате как трябва да се преподава и философия? :-)
А защо философът в специфичните български условия е най-ненавистен ли? Ами ясно защо: най-неприятното нещо у нас е да се мисли. Оня, който мъчи и тормози младите да мислят, няма начин да не е най-ненавистен за тях. "Най-много мразим да мислим" е нашенска поговорка, не нечия чужда...
Грънчаров, само се оправдаваш със Сократ.
И недей си мисли, че да мислиш е само по философия. Голямата ти грешка е, че ти продължаваш да си мислиш как да измислиш другите да мислят както ти мислиш! Това просто е невъзможно!! Недей мисли много, а започвай да бъдеш учител, който си преподава предмета. Защото ако те барна по математика и те накарам да мислиш как да измислиш само Питагоровата теорема, няма да ти стигне целия живот да я измислиш. Ти си teacher, ти си длъжен да обучаваш, да им предаваш своите знания, за което получаваш заплата, колкото и малка да е тя. Затова се вземи в ръце и престани да филосоФФФстваш.
Добре казано; бравос! :-) Всъщност ми казваш, драги анонимнико, старата уставна заповед или разпоредба, която на руски звучи така: "НЕ РАССУЖДАТЬ!". Заповядваш ми да не мисля, учителите не трябвало било да мислят, камо ли пък да философстват - опази Боже! Явно си фен на казармената представа за това що е училище, що е образование. Превъзходно е, че се изрази по този начин, пределно откровено: приеми похвалата ми! Знаменателно е, че сам не се усещаш какво казваш. Приш това имам усещането, съдейки по казионния стил на изразяване, че ти самият, изглежда, си нещо като началство в тая сфера, образователната, нищо чудно да си инспектор, директор, звучиш началнически, подобно на фелдфебел - или на старши сержант! :-) Изразяваш се уставно, бравос! Ето, такива като теб... кратуни имат властващо положение в многострадалното българско образование. Страшно е! Това, че казармената представа отдавна е отишла по дяволите не се съзнава, за жалост...
Публикуване на коментар