Впуснах се няколко дни в разни полемични и политически битки по блогове, форуми, във Фейсбук, знаете сега какво е положението: историите около делото "Буда", това, че за сетен път се доказва, че начело на държавата ни стои един "бивш" мафиот - "бивш", "бивш", ама "бивш" мафиотът може да е толкова, колкото колкото може да е "бивш" и един негър, да речем! - това как рефлектират тия скандални истории по света, абе яката се излагаме като държава, пък и като народ, щото търпим тия неща, щото ги понасяме, та значи, улисан около тия всичките неща, си зарязах основната работа, а именно, да пиша сериозни текстове, текстове по най-сериозните теми, да си довършвам изследванията, които съм започнал, книгите, които съм се захванал да пиша и т.н. И, не крия, много ми е кахърно, щото имам чувството, че си губя времето за някакви дреболии; от друга страна пък, как да го кажа, съзнанието ми на ангажиран гражданин ме тика да не стоя безразличен, ами да участвам, да се меся, понеже ако аз, пък и такива като мен, т.е. така наречените "интелектуалци", се оттеглим в "сияйните пространства на чистия дух" или в своите "кули от слонова кост", то какво ще излезе, че съдбата на България ни е съвсем безразлична, нали така ще излезе?! На кого тогава ще оставим Българията ако ний се оттеглим - даваме ли си сметка за това?!
Ето това противоречие често ме раздира и, признавам си, на моменти се чувствам безсилен да направя решителния избор на едното пред другото. Щото аз и с политика не се занимавам както следва, така и с основната си работа не се занимавам както трябва, защото доста време хабя за политически анализи, полемики, дискусии и пр. Много приятели, които ме познават отдавна, ми казват: спри с това раздвоение, щото много губиш от него, или се посвети само на сериозните си философски занимания, където можеш да постигнеш много, или пък, ако искаш, захвани се за политиката, ама истински, изцяло се отдай на политиката, стани политик, ето, време е такива като теб да се включат в българската политика, щото виждаш каква гмеж е там, пълни некадърници са се наврели, а са ни съдбовно необходими личности от по-голям духовен формат, та в един момент картината в българската политика да почне да се променя към добро. (ОЩЕ >>>)
7 коментара:
Да се захванеш с политика луи?!Че то в България,политика няма и народ няма,само мърша.
Аз като се върнах от оня свят 1989г тук в тази кочиня Криводол се захванах с "политика".МислЪ ми бе да очаствам със сопствен принос в създаване на подходяща за живеене среда в която след това да си върша това с което от преди буквиците съм се захванал и превърнал в основна моя професия.Е те това "тоя на Бръцев шъ ни управлява,от де на къде,смърт".Народа си аресва "Партията" да му посочва прасе с панделка да си избере,да си пълзи на глутници "народа" и посоченият му от "партията" враг да преследва докле диша.Та такива ми ти работи Грънчаров Ангел с "политики " БГ и "народа",верващият и "трудолюбив",скромен и "мил към ближният" народ."Не народ ,а мърша",свирепа на глутници "съединението прави силата",когато посоченият му виновник (този който му право куме у очи) да "Разпни го".Политико/философски БГ работи.И мноооого "верващи","дай Боже дъжд" и други работи.И заври се в дупката и мри бе боклук,не ни занимавай с "личните" си щения.
За да уима политика в БГ,първо трябва Човеци да съ намерят,пък после Граждани (не прасета от село израснали по пълзящо/наколенен или полов път до гражданя с тоалетна чинийка за изток на "битието прави съзнанието").Гражданя,който квичат къмто селянете,да не би да съ пуснат по възходящата тяхна стълбичка и да разберат,че "битието" в чинийката тоалетна не на "българска роза "пъ баш ухае.Само нюансите в "съзнанието" за источното "мат'рял",според кой какъв му "началника" дет му збърква "чурбицата".Даа,такива ми ти работи.
Румен Бърцов,дето сам у наше село викам АЗЪ,в дупката дето да мре!Майче ми викаше "Румка как си мамо",ма те от 23.03.2009 никой не ми вика така,квичене съ чува на околовръст и по на далеко само.
Както ако не се лъжа е казала приблизително Хана Аренд: вие можете да игнорирате политиката, но не можете да игнорирате последиците от вашето игнориране на политиката.
Така че никой не може да избяга от политиката.
Дали обаче философите трябва да са и политици, е спорен въпрос, на който няма еднозначен отговор. В историята са единици значимите философи, които същевременно са били и политици. Както казва още Сенека, всеки трябва предварително добре да прецени силите и възможностите си, преди да се отдаде на някакво занимание. Проблемът не е толкова в интелектуалния капацитет за политика, който би трябвало да е налице и всеки истински философ, а в емоционалното натоварване и времето, свързани с тази дейност. Истинската политика е 24-часово занимание. Поради това активната политика практически изключва задълбочената теоретична работа. Тези неща може да се правят последователно, но не и едновременно. Както е невъзможно да си министър-председател и концертиращ пианист едновременно.
Друг въпрос е, че интелектуалците и философите може да са добри съветници на политиците, стига тези да желаят да се вслушат в техните мнения, което за съжаление не се случва често.
Във всеки случай обаче философията като дисциплина може да даде важни импулси и да бъде компас за политиката, която не бива да се ориентира само по променливото обществено мнение, а се нуждае от принципи.А най-важните дисциплини за действащите политици са философията и историята, които трябва да се изучват непрекъснато.
А иначе е бих искал да ви запитам дали смятате, че постигате нещо с високомерните си и надменни обръщения към българите като „дрипльовци, дремльвоци” и т.н. Можем да се запитаме защо тогава си играете с мисълта да влезете в политиката и да ги управлявате, след като имате толкова ниско мнение за тях. Политикът трябва да приема хората такива, каквито са, защото няма други. И дори да има лошо мнение за тях, не бива да го огласява, защото изпада в споменатото логическо противоречие.
АЗЪ съм с един основен проблем,който ме прави твърде меко казано непригоден за "вдишай = издишай" в БГ територията - никога не правя компромис със СЪВЕСТА СИ.Никога.Пък "почвата" в която съм "поникнал" по Божия воля,чрез Майче ми Свята Санда непоносимост има към такива "растения" кат мен,бурени понася само.Квот такова кат АЗЪ поникне,дружно се заема поселението да го изкорени,изгори на клада,да го няма,да си е равно по БГ.
Румен Бърцов
Обаче пък как се заМислЪ та съ зачуда "тук ли съм в Същност "образ и подобие" или не съм.Знамли,щот пъ нали не един път съм ходил там дето други неса (от "обратната страна на Луната",а грешка от към огледалната страна на раждането,"смъртта" дет съ вика) та все знам за Бог (дето неса го дали по телевизоро),че в свалените ми изпреварващо картици все "АСА" ми подредил.Пък на другите околовръз играчи ми подшушнал кви им са скритите помисли да блафират със скрити под масичката менталиви картици.
Кат съ за МисЪ,де ли съм та все мъ няма там дет съм.
Румен Бърцов
"Ама хората не обичат да им се казва така право в очите,по деликатно трябва".Е то и на мен не ми харесва цял живот да съм виновен ,че Бог съ зайнатил та дал на Майче ми Свята Санда да ме роди "в образ и подобие" баш пъ те тук у тая дупка с най "праведните и мили хора"."Хора като хора" - Айзък Азимов (спецялист по "меките тъкани")
Румен Бърцов,АЗЪ дет у ..."а ма ти си сам,лесно ти е",да де,нали все това викам.
И знам,как от суха кърпица се изцедява кофа с вода.Също така,че в капка роса може да се побере океан безкраен.
Румен Бърцов,Даа!
Никого не обиждам; терминът "дрипльовци" е метафора, израз на една шега :-) в днешно време дрипльовци няма, нима не разбирате това, нима го приехте буквално?!
Публикуване на коментар