Предложих, подхвърлих ей-така, за да изследвам реакциите на интернетните мерзавци и на вечно бодрата наивност и глупост, подхвърлих следното: предложих Иван Костов за служебен премиер, поисках президентът да го назначи за такъв, щото е доказал, че умее да извежда страната от тежки кризи, правил го е в още по-тежки условия от сегашните; получи се крайно интересна реакция, който иска, може да я види на страницата ми във Фейсбук; стана каквото очаквах, и Сульо, и Пульо скочиха и се възмутиха, а пък дежурните мрънкала мълниеносно взеха да повтарят мантрите за това, че видите ли, Костов бил продал милото ни Кремиковци само за 1 долар, бил съсипал "Балкан" и прочие, и так далее; в тази връзка ми се наложи да напиша там следната по-глобална, бих казал дори фундаментална констатация, касаеща нашия пъклен и гибелен национален характер:
Ето затова ний, българите, скоро няма да се оправим и да замязаме на народ: щото повечето от нас са хем прости, хем нагли, хем не щат да чуят разумна приказка, в резултат на което сме се разделили на стотици групички и враждуваме сякаш не сме един народ, а сме най-люти врагове. Ако на мен някой можеше да ми каже, че, да речем, че Гоце (давам тая драстичен пример неслучайно) може да изведе страната от кризата, но не просто да ми го каже, а да можеше да ми даде някакви разумни основания за това, аз щях да съумея да потисна крещящата си антипатия и в името на България и на народа щях да подкрепя предложението му. Щото всички партизански страсти и емоции трябва да отстъпят пред действителния, коренен интерес на страната и народа. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар