По повод на събитията в Хуманитарната гимназия в Пловдив решавам тази вечер да публикувам откъси от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (тя има за подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), в които разказвам събития, случки и преживелици от времето, в което за кратко моя милост беше директор на същото това училище; от тях можете да научите и как се случи така, че сегашната директорка на това училище "другарката Соня Киркова" се възцари на директорския пиедестал, след като, разбира се, направи нужното да отстрани препятствието, каквото моя милост представляваше пред така въжделенния, пред така жадувания от тази особа пост; ето, прочетете за тия събития, като решавам да запазя и разсъжденията, в които очертавам големия контекст на онова хем романтично, хем и доста мръснишко време:
... Аз пък по това време (след уволнението ми от ПУ "Паисий Хилендарски", където в периода 1985-1992 г. бях асистент по философия, бел. моя, А.Г.) за да преживявам някак си, си търсех работа, най-често съвсем временна (като учител, по заместване). Едва някъде към декември 1992 година, след като неуспешно си търсех работа до този момент, разбрах че шеф на пловдивския инспекторат по образованието е станал един мой познат от ПУ, който също кажи-речи едновременно с мен е бил изритан от тази червена крепост. Ще разкажа историята, която се оформи в тази връзка... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Г-н един и половина месечен -:) директоре на хуманитарната гимназия в Пловдив, може ли да споделите пред целокупното българско пресветло общество:
1.Тази статуя на Димитър Благоев все ли още си стои на същото място?!
Щото голям позор за директорката й Киркова и за целия й учителски колектив би било, ако е там и все още им паметува за младежките им светли, комунистически бригадирски времена, но заедно и на учениците им.
Точно което, обаче и именно би било и е недопустимото.
Защото би било престъпна пропаганда на забранена идеология.
Досущ каквато е (за сведение на кмета, на град Криводол и прокуратурата в чиито район е този град): оставянето от
соц. времето на впечатляващото название "25-ти конгрес на КПСС" - на улицата, на която живее религиозният светец и мъдрец АЗЪ РУМЕН БЪРЦОВ, според истинното му твърдение ! ).
Точно и което би следвало да бъде първата основателна причина да бъдат уволнени от учителството и постовете си.
Че и съдени, и много основателно
осъдени за пропагандиране на престъпна идеология.
От друга страна, ако е премахната тази статуя на Димитър Благоев от училището със заповедта на същата несменяема от описаните времена директорка Киркова, как така тя си е позволила да плюе на възвишените бетонни и железни комунистически разбирания,възгледи и убедености на колегите си, а и на лично, и на съкровено собствените: да я запитаме.Как така.И що за морал и съвест притежава човек, плюейки на разбиранията си за да запази жалкия си пост !.
21.03.2013г. Владимир Петков-Трашов
Статуята на Димитър Благоев вече я няма във фоайето, и то от доста години... предполагам, директорката Киркова се е принудила да я махне в ония страшни времена на управлението на Иван Костов, в които тя най-вероятно е треперела да не я уволнят. И за да се подмаже на властта е махнала комунистическата статуя. Предполагам тази грамадна статуя е турена някъде, където на тайно място другарите й слагат цветя на "празници" като 9-ти септември и прочие, и тази перверзия ми се вижда възможна...
Публикуване на коментар