Болен съм. Пак съм болен и съм пак в болнични. През изминалата седмица едва издържах да ходя на работа, стискайки зъби и понасяйки болките; а ужасно ме болят ставите, чувствам се като разнищен, не мога да се свия, като седна, после не мога да стана, едва ставам, понасяйки силни болки; имам също и голямо главоболие, световъртеж, губя равновесие като ходя; много съм изнемощял; вчера се наложи да ида при лекаря си; каза ми, че било вирусно заболяването, даде ми рецепта за медикаменти и ми даде болнични за пет дена. От вчера насам пия лекарствата, обаче промяна нямам, даже сякаш болките и схващането ми се увеличиха; ще видим как ще я караме. Най-лошото е, че не мога да седя на компютъра, нямам сили, а и много ме болят очите; едва издържам по половин час пред монитора и след това се довличам да лежа на дивана; и книга не мога да чета, но поне мога да мисля: като не мърдам, почти нищо не ме боли и мога да мисля.
Теми за размисъл в това положение имам много. Замислям се дали да не взема, докато се излежавам на дивана, да почна да правя видеозаписи, изказвайки на глас размислите си: като не мога да ги запиша на ръка, поне да ги запиша по този начин. Работата е, че и при нас, философите, положението е все същото: като ти дойде някаква мисъл в съзнанието, ако не я фиксираш, ако не я въплътиш, ако не я изразиш и запишеш, тя, най-вероятно, никога повече няма да дойде, да се появи съвсем същата в душата ти; мислите ни са нещо много "хвъркато" и "летливо", като птичките, дето ти кацат на рамото: идат за миг и отлитат, ако не ги задържиш, край, свършено е, повече никога няма да се появят. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
Добри ми и горки приятелю, Ангеле
Грънчарове, не ми късай сърцето чоджум, не ме бий по съвестта.
Не бъди, като АЗЪ РУМЕН БЪРЦОВ
запленен и вторачен в пъпа си, в
Майче си Пресвята САНДА - светла й
памет и вечно сияние в душите ни:
оставени и ненапразно запечатани там от нейния божествено страдащ и божествено осенен син, в книгите
си и в списанието ИДЕИ: СВЕТЛИ-ПРЕСВЕТЛИ - божествено и чудно
написани от теб със забележителния
и със заслужаващия възхищение,
уважение и моето преклонение твой стремеж да облагородяваш, да осветляваш и да вразумяваш душите ни..нали си философ преди всичко.
А ето и моят типично български(според: накарай мързеливия да работи, в случая да помогне бръквайки в кесията си, че да те научи на ум и на разум - как да се справиш със
ситуацията...-:)) отговор във вид на изпълним съвет, на твоите силно вълнуващи, правдиви, оправдани и основателни призиви.
1.Свържи се с телефонен оператор(и) и се договори с него за SMS телефон за дарение, за издаване на книга и (или) списание в размер от 1 лев с ДДС, който да обявиш в блога си, или и по
една приятелска телевизия...
2.Оттук нататък имаш няколко пътища.Първият е доброволно и без принудително всеки уважаващ те да внесе своето левче за каузата ти.
3.По-драстичното действие би било да искаш входна такса във вид на същия, или по-малко размерен SMS от всеки посетител на сайта ти, когато реши да го посети, независимо дали за четене или за писане.
Което изисква и съответно програмно обезпечаване, т.е. договор с лицензиран субект, който да го направи, освен което е и недемократично, пък и психологически проблемно...
А иначе приятелю, моята пенсия е от първи април т.г.: 242 лева и 29 стотинки + 9,3%, а съпругата ми е с рецидивиращ рак на гърдата, след положените й лечебни процедури: спряла работата си и на легло от вече втори месец, с тенденцията, за която не ми се и споменава дори...Моля те, да ме извиниш за класифицираната информация...
Желая ти да оздравееш, да укрепнеш, а в това, че ще успееш
да изпълниш с Божията воля своите предначертания нямам никакви съмнения.
26.03.2013г. Владимир Петков-Трашов
Тези симптоми, вкл. болките в очите, наистина говорят за нещо вирусно, напр. грип. Това е неприятно, но в 21-и век за щастие не особено опасно.
Аз не смятам Айнщайн за гений и мисля, че Теорията на относителността е погрешна, но той има една хубава мисъл – че не му трябва бележник да записва мислите си, защото добрите мисли са толкова редки, че няма никакви затруднения да ги запомни. Това е полушеговито и мисля, че можем и трябва да драскаме в тефтер, но все пак да помним думите на Айнщайн.
Наистина ли българите „погубват всяка личност”? Трябва да бъдем предпазливи с подобни емоционални обвинения. Философът трябва да има широк поглед върху света, да не е роб на мястото и времето, където се е родил, и да анализира хладнокръвно „без гняв и пристрастие”. Истината много често се познава в сравнението и тогава виждаме, че много видни личности от всички времена навсякъде по света не са имали завидна съдба. Изброяването може да продължава безкрайно.
Както да кажем например за Пушкин и Лермонтов, убити в безсмислени дуели на съвсем млада възраст? Какво да мислим за Достоевски, пратен в каторгата в Сибир? Въобще подобни примери в Царска Русия са много.
А Съветският съюз и комунистическите страни са особен случай, там моралното и физическо изтребване на по-видните личности достига невиждани върхове. Интересен случай е свръхантиинтелектуалната нагласа на Червените кхмери в Камбоджа, които се стараеха да убият всеки интелектуалец. В марксистката идеология пролетариатът е в центъра на вниманието, но следвайки някаква странна перверзна логика, кхмерите опразниха градовете и изпратиха цялото население на село да отглежда ориз. Но това само между другото.
Проверете също колко големи френски личности са гилотинирани по време на Френската революция и тук нямам предвид краля и кралицата и революционни лидери като Робеспиер, а личности като великия химик Лавоазие, поета Андре Шение и т.н.
А какво да кажем за условията, в които са творели такива велики композитори като Моцарт, Бетховен?
Въобще списъкът тук може да е безкраен. Така че тезата, че България е някакво изключение сред народите по света, не издържа никаква критика. Аз даже мисля, че в България въпреки всички приказки по традиция има едно специално уважение към културата, културната личност и образованието. Българското чудо по време на Възраждането и след това се дължи именно на този стремеж на българите към образование и наука и неслучайно в началото на 20-ти век те имат най-висок процент на грамотност на Балканите, почти на западноевропейско ниво. И днес се вижда, че българите като цяло са по-сериозни и задълбочени хора от по-повърхностните свои съседи на Балканите.
Разбира се, посткомунистическите страни, в това число и България, са особен случай. Тъй като промените 1989 бяха инсценировка на КГБ и комунистите останаха на власт, трудно можем да очакваме, че антикомунистически интелектуалци ще са на почит. Напротив, атаките срещу тях или тяхното привидно игнориране са в реда на нещата.
Въобще малко извън контекста аз бих предложил една дискусия именно по темата за комунизма и посткомунизма, а именно: как става така, че цели 23 години след промяната при членство на страната в НАТО и ЕС България продължава да се управлява от комунистическата олигархия? Как е възможно това, ако комунизмът се оказа несъстоятелен икономически и политически и колабира? При това развитието на страната не е макар и бавно, но все пак възходящо, а колебливо и на зигзаг и в последните 12 години отбелязва регрес.
koj ste dade za glupavite ti spisaniq...nikojjjj da ne dava
Втората публикация защо е анонимна?
С това опровергавате написаното от вас самия за българина.
Той,българина е изначало озлобен и завистлив и страхлив.
Според първата публикация и много беден.
А според третата тъп чалгаджия.Защо този последния влиза в нета. Не е ли само за да плюе? Като не харесва сайта,какво търси тук, да ходи някъде да щрака с пръсти. Ето такива, бедни, болни, окаяни сме, даже проклети, злобата ще ни изяде отвътре. От тези факти, които асимилира и с които храните Ангел, той е болен.Загуба на равновесие, световъртеж, болки в ставите, това не е само грип, това е mal du siecle, болест на века в превод, или следствие на безумието, в което ни натикаха жадните за власт.
Молете се включително за враговете си, изгонете всяка злоба, перифрази от библията. Ето истината-езическа,атеистична и болна от агностицизъм България
върви на зиг-заг по своя път. мария василева
Това са отново самообвинения и самобичуване в духа на любимата на българите народопсихология. Даже се чудя че Фройд не е българин, защото българите наистина имат ексцесивна склонност към самоанализи, като постоянно се кичат с негативни епитети – озлобени, страхливи, завистливи и т.н. Същевременно, разбира се, са и националисти и смятат себе си, своята история, култура и обичаи за велики и неповторими.
Всъщност обаче на българите им трябва трезв, балансиран поглед върху самите себе си, при това придобит в сравнителен анализ с другите народи. Това би ги излекувало от тяхната мания за изключителност в доброто и злото. Но истината е, че всеки народ по света е фиксиран върху себе си и се смята за изключение както в положителен, така и в отрицателен смисъл.
За да разберем обаче причините за сегашното състояние на България и света, ни трябва интерпретация на събитията особено след 1989 НЕОСНОВАНА НА НАРОДОПСИХОЛОГИЗМИ, защото политиката не може да се редуцира до психология. Аз затова предложих такава дискусия и мисля, че по въпроса може да се кажат много важни неща и картината да се проясни. Тогава може би ще спре и българския хленч и ще може да се отговори на ключовия въпрос какво да се прави.
Анонимният с дългите анализи, дето винаги опонира на Ангел прави всичко, за да размаже в общи приказки онова ценно, което Ангел ни е написал. С което на дело потвърждава неговата теза по бляскав начин :-)
Аз не съм опонент, а в много отношения съмишленик на Ангел и съвсем нямам намерение да размазвам казаното от него. Писанията на Ангел са ценни най-малкото поради това, че винаги стимулират към размисъл. Това е философски блог, а философите знаят, че нещата обикновено не са съвсем така прости и очевидни, както изглеждат на пръв поглед. Надявам се, че който умее да мисли, ще оцени моите постове, дори да не е съгласен с тях.
А че на мнозинството българи се харесват такива емоционални изблици колко лоши са българите и светът, не се съмнявам. Впрочем аз в действителност съм още по-голям песимист от Ангел, но не само по отношение на България, а на целия свят, който според мен е тотално деградирал и скоро ще потъне в мизерия, хаос, анархия и войни и това не са интуитивни предчувствия и догадки, а заключение, базирано на факти и рационален, логически анализ.
Публикуване на коментар