Голяма работа е интернет, пък и Фейсбук: писах няколко пъти за случая в Хуманитарната гимназия в Пловдив, известна повече като Гимназия "Харлем шейк", и ето, една дама, която работи в това училище, се свърза с мен и реши да сподели мисли за реалната ситуация вътре в него. Ситуацията вътре в училището, оказва се, е отвратителна, както и може да се предполага. Самият факт, че "учителският колектив" се реши на такава мерзост, подписаха петиция против уволнения от директорката свой колега в подкрепа на самата директорка (!!!), е достатъчно красноречив. Все пак жертвата е този млад учител, да се подкрепя репресията срещу жертвата си е мерзско, е израз на мерзост, говори за крайно гнусен морал. Говоря по принцип. Тъй като вече писах, че този случай не бива да се забравя, че той поставя много и то важни, принципни въпроси относно реалната ситуация в българските училища, решавам в този момент да дам гласност на това, което сподели с мен тази госпожа, работеща в същото това училище. По разбираеми причини запазвам анонимността й. За да не бъде репресирана и тя. Ето какво си казахме:
Г-жа Х. каза: ... Спомням си как Соня Киркова смени бравата на директорската стая, когато Ви назначиха за директор, но писмените назначения от София се бавеха нещо. Тя реши да използва този факт, защото вече беше решила че директорското място й принадлежи. Ако тогава не бяхте отстъпил, то училището щеше да просперира, мен нямаше да ме побърка, че съм... "идеологически диверсант" и сега Христо Данев нямаше да бъде уволнен. Не можем ли нещо да направим? (ОЩЕ >>>)

Няма коментари:
Публикуване на коментар