Мина и отмина рожденият ми ден - и суетнята около негово честване. Получих много честитки и пожелания от изключително много хора, някои от тях дори съвсем не познавам; благодаря на всички още веднъж! Много ме трогнаха пожеланията на много хора, но ето едно, което е написано от дама, на която някога, преди доста години, съм преподавал философия; нейните думи сякаш най-силно ме развълнуваха:
Честит рожден ден!!! Бъдете здрав, никога не губете вяра, хъс и смелост (в преследване на истината), не спирайте да се усмихвате и останете този прекрасен човек, когото помня - и имам щастието да познавам!!! Наздраве!
Понеже съм учител, понеже работата ми е толкова тежка и неблагодарна, но също така и понеже в своята същина съдържа в себе си един толкова възвишен смисъл, такива думи, пък макар и рядко някой да ни ги казва, изключително силно стоплят сърцето - понеже обикновено около нас, учителите, вее едно хладно безразличие и дори недоверие. Живеем в едно бездуховно време, в което огромната част от хората е изпаднала в коварна безпътица; истинските стойности на нещата са подменени с фалшификати и кумири, на които мнозинството вярва, на които се е поддало да се кланя; лъжата триумфира повсеместно; комай всичко се възприема изопачено, в превратна светлина, кажи-речи съвсем наопаки. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Истинно Православна Българска Църква харесва това. :-)
Когато един учител е недолюбван от учениците, причината по правило трябва да се търси у него, а не у учениците. За популярността на учителя има, общо взето, три критерия:
1. Учебният успех: учениците трябва да имат чувството, че научават нещо от учителя, че той е компетентен и знае как да преподава знанието
2. Педагогическо поведение: строгост (или нейната липса), последователност и снизходителност. Прекалено свободното поведение не води непременно до голяма популярност сред учениците.
3. Личността на учителя: някои учители имат интуитивно добра връзка с учениците, други имат несимпатично излъчване
Някаква роля вероятно играят и външният вид и чувството за хумор.
Живеете с доста демодирали представи за случващото се в училище, но както и да е...
Публикуване на коментар