Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
петък, 8 март 2013 г.
Всеки народ има медиите, които заслужава...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Това е хубаво и показателно сравнение, но какво е обяснението? Нима за последните 150 години българите до такава степен са деградирали? Все пак общото ниво на българския народ поне на хартия днес е по-високо, българите са по-образовани и въпреки това липсват такива елитни личности.
Или просто времената са били други и са благоприятствали появата на такива личности, както например концентрацията на велики личности в древна Атина по време на Перикъл или в Италия по време на Ренесанса или в Шотландия по време на Просвещението и т.н.?
Като цяло по света има и деградация на политическата класа, да сравним Рузвелт, Чърчил Аденауер и Де Гол със съвременните политици. Но защо?
Колкото до България сега, струва ми се, че основната причина за ниското ниво на „елитите” не е само комунистическото управление и, разбира се, съзнателното, вкл. физическо унищожаване на елита след 1944, а продължаващото силно влияние на Москва и невъзможността за истински качествените хора да пробият и се издигнат. Виждаме как с всички сили се потискат напр. хората, гравитиращи около ДСБ. Така че в България има макар и не особено многобройни, нов се пак качествени хора, които бих били естествените духовни лидери на нацията, но посткомунистическата мафия, подкрепяна и направлявана от Москва, не допуска това.
Преди 1878 обаче турската държава е била далеч от мисълта да пречи на българския елит. Напротив, българите в много отношения са били доста свободни да уреждат живота си по свой вкус, да имат свои училища, вестници и т.н. Българите даже са се смятали за един вид елит в Османската империята, имали са самочувствие и са гледали с насмешка и снизхождение на простите и необразовани турци. Даже има спекулации, че именно това довежда до залавянето на Левски, който лекомислено подценява случайната среща със заптиетата в лозята край Ловеч. Смятайки турците за глупаци, той се настанява безгрижно за нощувка в Къкринското ханче с известните последици.
Публикуване на коментар