Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 9 март 2013 г.

За истински занимания с политика се иска не само ум, иска се да имаш и душа...

Добри Божилов, големият и неуморен наш интернетен деятел с политически амбиции от известно време, гледам, сам себе си е взел да нарича "Великият ум"; в тази връзка са наложи да му напиша следното писъмце:

Божилов, гледам, че сам себе си наричаш "Великият ум", в тази връзка отдавна ми се ще да ти кажа нещо важно, ала все не намирам време и настроение. А то е важно. Слушай и се помъчи да ме разбереш. Ако искаш де, но те предупреждавам, че е много важно:

Човече, да се самоопределяш като "Велик ум", предполагам, ти звучи внушително, но ми се ще да ти обърна внимание върху една подробност, имаща фатално значение: не е достатъчно умът ти да е велик, иска се да имаш и една що-годе по-широка душа, ако това нямаш, умът, колкото и да е велик, води до уродство - и до безброй злини.

Примерно отсъствието на по-широка и развита душа може да доведе дотам, че човек изцяло да пренебрегва принципите, ценностите, морала, щото да заложиш само на ума означава да изпаднеш в презряно сметкаджийство, то умът служи главно за това, за тия работи, да прави сметки, докато душата, ведно със съвестта, е нещо значително по-ценно, което именно и има фатално, съдбовно значение. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: