Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 11 март 2013 г.

Удар право в десетката от Иво Инджев

Покупко-продажбата на журналисти е сред най-грозните сценки на нашето време защото (за да използвам стилистиката на Кулезич) е като секс на живо пред малки деца насред селския площад. Всички разбират че е пошло, че не е редно, че дори е вредно, но щом то се предлага като зрелище и няма кой да му се противопостави - да зяпаме тогава! И зяпаме състезанието кое познато лице, готово да се продаде, е напазарувано този път от съседната лелевезия, за да го зяпат повече с цел повече приходи и повече зяпане. Сводниците зад кулисите ожесточено броят ползите за „бизнеса”, а на пилона напазаруваните се усмихват на принципа „Смей се, палячо!”.

Истинската сметка обаче се плаща не от онези, които превърнаха т.н. четвърта власт в държанка, а от прехласнатата по разголените прелести на унизената българска журналистика българска публика. Резултатът се видя на улицата от онова, което тази публика е научила от екрана. Когато журналистиката е превърната в уличница, улицата крещи напълно основателно: „Всички са маскари!”. Хляб може и да няма, но зрелищата са й гарантирани.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Собственикът на всяка медия публикува това, което му е изгодно. Зависи от рекламодатели. Ако не му върви медията ще загуби рекламодателите. Проблемът не в това, а че има монопол в медиите. Ако един журналист не му харесва позицията на един работодател изборът му е ограничен - съседната медия е на същият собственик.
Блогосферата е същата работа. Я се опитай при Иво Инджев да напишеш нещо различно от неговото мнение -веднага ще бъдеш оплют от дежурните ласкатели. Там сериозна дискусия не е ставало и не може да стане. Виж глупости от рода на "Всяка твоя дума е достойна за Пулицер" намира място в отзивите, но не и сериозни и обосновани мнения, различни от автора на блога.
Монополът и корупцията в пазарната икономика я прави по-лоша отколкото плановата. А монополът в медиите компрометира демокрацията.

Ангел Грънчаров каза...

Не е вярно това, при Иво Инджев публикуват всякакви коментатори, стига да не се държат хептен просташки. Аз лично съм публикувал в неговия блог критични коментари, насочени срещу тези на автора, не съм забелязал да се е дразнил някой. Работата е, че там посещават блога предимно привърженици на демокрацията, хора-демократи, ето това е причината...