Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 2 март 2013 г.

Апотеози на скудоумието


Попадам на един чудат текст, снабден със снимка на Боко; прочетох го и за да си изясня някои неща, написах следния кратък коментар:

Тоя текст е пародиен, нали?! :-( Шеговито е написан, нали?! Не вярвам да има чак толкова скудоумни хора у нас, които да възприемат написаното сериозно...

Ето и текста, за който става дума, съдете сами за каква човешка патология и деградация свидетелства вярата, че, видите ли, не било шега, напротив, "самата истина" било това, което е написал някакъв шегобиец:

Борисов е най-успешният, най-достойният премиер които е имала България от 20 години! Той направи много повече от всичките преди него взети заедно. Направи много въпреки страхотната съпротива и съботажи от страна на комунистическата мафия. Последното което направи и което много хора не оценяват по огромното значение за възраждането на България това е разобличаването на комунистическите богоборци, червените сатанисти в Българската Православна Църква. Бойко Борисов - спасителя на православието в България! Бойко Борисов - достойният български премиер! Господ да му дава здраве и сила и да управлява поне още два мандата!

Остави ни две фабрики за лентички (във фалит) и една асфалтова база, която се преустройства за производство на крем-карамел! :-) (Nikolov Konstantin)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: