Де що доцент и професор има у нас (в тия паметни дни, когато се гласи служебният кабинет на Президента) излезе от бърлогите си, довлече се до медиите и взе да дава акъл на Президента какво да прави, като проявяват тази извънредна активност с една-единствена цел: да ги забележи г-н Президентът, да се сети за тях, да му се наврат в очите, та белким им даде едно министерство, белким се видят седнали на министерско кресло, белким се сбъднат най-потайните им сънища, а именно: да се доберат до заветната, до лелеяната, до страстно жадуваната властчица!
Ех, драги ми професоре Иречек, колко си бил прав когато си писал, че българският народ се състои от еди-колко си милиона човеци, които се делят на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри. Всеки у нас иска да се види един ден министър, големановщината у нас явно е неистребима: Бог да пази България при тая невероятна лакомия за власт!!!
Да, и най-унизителното в това навиране за власт е, че все искат да влязат във властта през задния вход, по втория начин, без избори, без да им се налага да апелират към народа, без да се борят да спечелят доверието му, ето, навират се да влязат във властта "служебно назначени", ей-така, мечтаят за подарена власт, да уреждане във властта по нечестен начин, това е най-гнусното в тия попълзновения! (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар