Прочетох този текст, който ми се струва, че може да ни помогне отчасти да проумеем за какво е умрял Пламен Горанов - затова ги слагам тук, за да ги прочетат и други хора:
Няма да хейтвам. Нямам сили. Просто ми стана малко странно, когато, тръгвайки си от Ариана се разминах с младежи и девойки, нарамили плакат, тичащи за протест и нахилени до ушите, докато на мен ми беше трудно да си сдържа сълзите, та затова не се и опитвах... Не, не ги обвинявам за нищо, те не могат да знаят, просто споделям...
Един от последните пъти, когато видях Пацо... беше в бара, аз имах пастет, но нямах хляб и нямаше кога да отида да купя... Той взе, а аз му пекох филийки и му ги мажех с пастет...
Един ден... беше му се наложило да спи на открито в снега нейде из Рила... Целият подгизнал и ентусиазиран... Другия път пак, но по-подготвен... Кога ли... Един от малкото хора, чиито думи имаха значение за мен. Когато го видех изтръпвах. Ще ме похвали или изкритикува... :) Не, не бяхме големи приятели. Виждахме се прекалено рядко... Просто те грабва и го чувстваш близък... И уж нищо, а толкова липсва... Какво ли им е на по-близките му... Чао Пацо... (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар