Още нещичко от моя болничен дневник

Днес е Цветница. Един от най-хубавите християнски празници - празникът, отбелязващ деня, на който Христос е влязъл в Йерусалим, бидейки приветстван от народа с викове "Осанна!". След една седмица същият този народ, насъскан от първосвещениците, крещи съвсем друг вик: "Разпни го!".

Случвало ми се е да посрещам празника Цветница къде ли не, даже веднъж го посрещах в Париж (парижани носят от църквите не върбови клонки като нас, а това, как се казваше? ... вечнозеления храст, сега ми изчезна името от главата, като се сетя, ще го напиша; ще питам съквартиранта да ми каже думата след малко, понеже сега съм в кафенето, където има хубав интернет; да сетих се: чемшир се нарича този храст, сетих се сам преди малко и го вмъкнах), но ето, тази години ми се наложи да посрещам празника Цветница в болницата. Не си спомням друг път да ми се е случвало това. Тази сутрин, всъщност към 10.30 часа трябва да е било, ходих в болничния параклис (църквица) Св.Георги Победоносец, където запалих свещичка и си взех върбова клонка, която сега е над леглото ми. Малко е тъкжно, че посрещам така този празник, но здраве да е: а можеше изобщо тази година и съвсем да не го посрещна.

Лекарите открито ми казват, че заради това лутане от болница в болница преди да се открие действителната причина на състоянието ми, заради това, че цяла една поредица от доктори са давали погрешна диагноза - никой не ми е вярвал, че положението ми може да се дължи на падането и на удара на главата, на сътресението на мозъка и на предизвикания от него кръвоизлив! - само още малко да се бяха помотали да се сетят да ме пратят на скенер и мен сега нямаше да ме има. Синът още не ми е разказал как точно са преминали часовете преди откриването на истинската причина за състоянието ми, преди откриването на хеманома в главата и влизането ми в Хирургиите за операция. Каза ми само, че са ме разкарвали от спешно в спешно и от болница в болница. По една чиста случайност на някой е хрумнало да ме прати на скенер най-накрая. Аз съм забравил, нямам никакъв спомен от тия събития, което и показва в какво тежко състояние съм бил. Хематомът е притискал мозъка, което е давало ред симптоми и болезнени състояния в тялото, които лекарите не са могли да изтълкуват вярно. Щях да бъда поредната жертва на образователната, пардон, на здравоопазващата ни система. За мен сега щеше да останало само съобщение, неизвестно къде отпечатано: еди-кой си почина внезапно поради странни, загадъчни причини. Толкоз. Даже и такова съобщение можеше изобщо да няма. Толкова хора умират мърцина ей-така. Да не пиша повече по този въпрос, понеже още съм вътре в системата. Аман от тия системи! Цял живот си страдаме от разните системи, унаследени от социализма. Ще ни довършат тия системи!

Е, факт е, че все пак бях спасен. Тия дни ще ме изпишат (ако всичко върви наред). Не зная как да се отблагодаря на лекарския екип, който ме спаси. Невероятно е: толкова сложна операция! Голяма работа са тия лекари. Д-р Райков е извършил операцията. Ще пиша за лекарите още. Сега сега обмислям как да им се отблагодаря. Не съм богат, но искам нещо да им подаря. Освен книгите, свои авторски, искам да им подаря и нещо друго, макар че, първо, какво толкова мога да им подаря, второ, нима има нещо, с което човек наистина може да им се отблагодари за това, което тия лекари сториха за мен?! Върнаха ме към живота - това нима може да бъде по някакъв начин компенсирано с някакъв подарък?

Животът и здравето нямат цена. Безценни са. Скъпоценни са. Да стоиш ей-така, да дишаш въздуха, да се радваш на пролетта, да се отпускаш под топлината на слънчевите лъчи, да се радваш на тревата, на цъфналите дървета, на разпукващите се листа, на пеенето на птиците, на всичко... нима може да има по-приятно нещо от всичко това? Който е бил на крачка да го загуби само той може истински да го оцени. От 8-9 дена, откакто мина операцията, аз се чувствам друг човек. Аз вече зная колко велико нещо е да си жив, да дишаш, да присъстваш в съществуването, да се радваш на прекрасния Божи свят! Вдъхновяващо е да си жив, хора, не забравяйте това! И нека да не забравяме, че дължим благодарност на Оня, който ни е дарувал така щедро това - и ни оказва тази милост да сме още тука!

Тия дни ще тече страстната седмица - от утре. Вместо благодарност, ние, хората, сме осъдили нашия толкова човечен Бог на ужасна смърт. И на възкресение, защото Бог няма как да умре - даже тялото Му не е умряло съвсем. Струва си да се осмислят тия събития от свещената история на човечеството в идещите дни. И да си извлечем поуките. Да, струва си. Щото много неща не разбираме...

Много трагична е тази седмица, с мъките, на които е подлаган Христос. Хубаво е да се опитаме да се вживеем в тях, та да не излезе, че гледаме така лековато на това, което се е случило тогава. Добре е да посещаваме черква не просто за да запалим свещичка, а за послушаме Свещеното Писание и да помислим върху написаното. Затова човек ходи в Храма. Но повечето все зананякъде бързат. Бързат, за да си стоят при дреболиите и при глупостите, с които толкова сме свикнали. Е, да си пожелаем поне малко да се освободим от тия дреболии и глупости - и да се причастим към истински важното, значимото, съдбовното. Това нека да си пожелаем. Всичко добро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo