Цензура в групата на ПГЕЕ-Пловдив във Фейсбук!!!

На снимката: бившият дългогодишен директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов, във времето на който училището беше една автентична академична, сиреч, свободна общност.

Stanimir Stefanov: Според мен не трябва да се позволява в групата да се говори за личните цели на всеки от нас! Тук трябва да се обсъждат теми свързани с образованието и да се говори как може да се подобри нещо в гимназията! А не да си избиват комплексите някои хора! Аз съм бивш възпитаник на гимназията и много си я обичам и уважавам! Поне я уважавайте и спрете да говорите единствено за себе си!

Ангел Грънчаров: Чудесно! :-) Бихте ли казал кои са тия хора, които "си избиват комплексите"? Дайте пример, ако обичате. Вас кой Ви оторозира да решавате кой "си избива комплексите" и кой не си ги избива? Давате ли си сметка колко е деликатна целта, която си поставяте, а именно, да бъдете цензор на цяла една голяма общност, каквато е общността на ПГЕЕ-Плодив? Аз, примерно, в името на свещения принцип на свобода на изразяването РЕШИТЕЛНО ВЪЗРАЗЯВАМ някой да въвежда цензура в групата... Интересно ми е кой обаче Ви упълномощи да си поставяте такава цел, бихте ли имал достойнството да кажете това? Питайте искат ли членовете на тази група изказванията им да бъдат цензурирани?

Stanimir Stefanov: Това е група във фейсбук, а не място да спамите с глупости! Просто престанете чак дразни вече. Всеки си има мнение и си го защитава ок ама да се обиждате като кучета е много грозно!

Ангел Грънчаров: Г-н Стефанов, а Вие не изключвате ли, че нещо, което Ви се струва "глупост", е просто изказване, което не разбирате? Как тогава Вашето все пак ограничено разбиране на обикновен емпиричен човек с неговите предразсъдъци дързвате да го възвеждате в ранг на допустимост, "нормалност" и пр?!

Кой, апропо, Ви назначи за морален ментор на тази група?! Не се ли чувствате неудобно в тази позиция? Дали пък администрацията - новото ръководство на училището - не Ви подбуди да се захванете с тази неблагодарна мисия, насочена против свободата на мисълта и на изразяването?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo